Анализи
Няма реално затягане от страна на БНБ на кредитния пазар за ипотечни заеми
Financial Tribune
Няма реално затягане от страна на БНБ на кредитния пазар за ипотечни заеми. В началото на седмицата Българската народна банка реши да въведе тримесечен мониторинг на търговските банки по шест показателя. Променя ли се нещо за потребителите?
Докладът на БНБ не отчита неблагоприятна ситуация на имотния пазар, обясняват финансисти.
„Не бих казал, че докладът, който излезе говори за неблагоприятна ситуация на имотния пазар. Това което прави БНБ като анализ е анализ на банковата система и кредитирането за ипотеки и за имотния пазар. Според заключението на БНБ няма такова прегряване по отношение на кредитирането, но тя не прави анализ в какво състояние е ипотечния пазар. Не може да се каже, че в този анализ има съществени препоръки към банковата система за затягане или отхлабване, а виждаме предупреждение от страна на БНБ, че ще следи този пазар и ако се налага ще се намеси“, каза пред БНТ д-р Юлиан Войнов, финансист.
Атанас Великов работи като програмист в Русе с четиричленно семейство и за момента се въздържа от кредит.
„Тези критерии много ме плашат! На този етап решавам да изчакам, рискът е прекалено голям!", смята той.
Критериите, които БНБ ще следи по-зорко обаче не са нови. Пред националната телевизия от Асоциацията на банките посочват, че капиталовата ликвидност на банките е над средните за ЕС, а секторът ще се съобрази с мерките на регулатора. Показателите на БНБ са част от моделите за оценка на клиентите.
Банковата система у нас се характеризира с високи нива на капиталова адекватност и ликвидност, които са над средните за ЕС. Тя е стриктно регулирана и спазва всички регулаторни изисквания. Банковият сектор приема предложените от БНБ мерки, като ще се съобрази с тяхното прилагане. И към момента в моделите за оценка на кредитоспособността са включени елементи, свързани с показателите, посочени от БНБ.
„Критериите, които БНБ казва, че ще следи са критерии, които се прилагат при банките от години, когато анализират клиента. Единият критерии е дълга към дохода, или всички задължения на клиента към дохода, който получава. Това е критерий, при който около 50% е изискването на банките да бъде този дълг към доходите които получат. Нямаме някакво затягане. Другият критерий, който банките следят е колко е кредита като процент от стойността на имота. В повече случаи е около 80-85%. така, че банките изискват сериозно самоучастие“, констатира Янко Ценов, кредитен консултант.
Няма необходимост БНБ да поставя и кредитен таван, обясняват анализаторите, тъй като банките отпускат кредити при около 80% обезпечение от цената на имотa, но този процент варира според оценката на риска.
„Имаме имоти в София панелни жилища, които се финансират от някои банки на 70-75%. Когато кажем 85% не е за всички имоти, не е за имоти извън София, отдалечени вилни зони, които последните години също са популярни, те също се финансират на по-малък процент. Идеята е банката, чрез този процент, който изисква лично участие от клиента да намали риска и да направи имота по ликвиден при бъдеща продажба“, смята Янко Ценов, кредитен консултант.
Докладът на БНБ обаче не изследва влиянието на клиенти с комбиниран ипотечен и потребителски кредит, посочват експерти.
„Анализът, който прави БНБ е, че има много малко държави - тя изследва 15 страни, където изобщо има кредитни тавани. От тях много малко са над 90%, ние знаем, че в България банките отпускат кредити при обезпечение средно от 80% от цената на имота. От тази гледна точка към настоящия момент няма някаква необходимост. Трябва да кажем, че не е изследван въпросът дали потребителите на ипотечни кредити същевременно имат втори потребителски кредит, който би променил аналитичната гледна точка. Ипотечните кредити са от порядъка на 20% от целия кредитен портфейл на банковата система, но тъй като говорим за ипотечен пазар, който е характерен за домакинствата и физическите лица, реално 50% от кредите на домакинствата е в ипотечен кредити и малко размърдване на лихвената политика, влизане в еврозоната, провеждане на парична политика от ЕЦБ може да промени цялата ситуация“, смята д-р Юлиан Войнов, финансист.
