Анализи
Пари за базови нужди: За 2024 г. използването на кредитни карти в Турция скочи с рекордните 60%
Само за първите 6 месеца на годината 645 000 турци са били изправени пред съдебни дела за неплатени задължения по кредитни карти, като хората в страната масово имат едновременно по две или три от тях
Financial Tribune
Само за първите 6 месеца на годината 645 000 турци са били изправени пред съдебни дела за неплатени задължения по кредитни карти. Това отчитат в свой анализ от TBB Risk Center. Това е драстичен ръст от 43% спрямо броя им през същия период на предходната година.
В Турция продължителната хиперинфлация е придружена от повтарящ се въпрос: как хората успяват да издържат ежедневно? Е, преди всичко благодарение на парче пластмаса с размери 8,5 см на 5,4 см, предоставено от банките: кредитната карта.
Тези ценни карти заемат все повече и повече портфейли, като само през 2024 г. използването им ще скочи с 60% в страната. Това са кредитни карти в буквалния смисъл на думата: дадена сума се предоставя от банките, които ги издават, а потребителите трябва да погасяват месечни вноски с лихвени проценти. Еквивалентът на револвиращ кредит във Франция, чиито условия за изплащане предизвикаха разгорещени спорове през последните години.
„Имам две“, казва Дениз, стажант в адвокатска кантора в Истанбул. „Трябва, иначе никога нямаше да имам достатъчно пари, за да ям и да си плащам наема.“
„Хората изпитват затруднения да задоволяват основните си нужди", обяснява г-жа Букет, която работи в банка в Самсун, град на Черно море.
Тази банкова оферта обаче не е нова, подчертава Озан Бакис, който преподава икономика в университета Бахчешехир в Истанбул. „В Турция сме свикнали с това, съществува от поне 20 години.“
Самият той използва такъв - като всички негови приятели, от средната класа, казва той. „За мен това не е средство за заемане, а по-скоро средство за плащане. В края на месеца връщам това, което съм използвал.“
Заплатата му като университетски професор му е достатъчна, за да плати сметките, но парите по кредитната му карта му позволяват да се подготви за непредвидено събитие, което след това ще изплати в продължение на няколко месеца.
При откриване на кредитна карта банката определя минимална сума, която потребителят трябва да изплаща всеки месец, за да избегне санкция. Например, ако вземете назаем 30 000 турски лири, което е около 820 евро, трябва да върнете поне 60% (490 евро) в края на месеца. В противен случай сумата за връщане продължава да нараства с лихвите. След парламентарните и президентски избори през пролетта на 2023 г. месечните ставки бяха ревизирани нагоре от 1,66% до 4,55%. Мярка, представена като необходима за ограничаване на инфлацията (72,31% през 2022 г., 53,86% през 2023 г. и отново 48,58% през октомври), но която допълнително отслаби кредитополучателите.
Батухан, на 25 години и безработен, има не по-малко от три от тези кредитни карти. „Имам много дългове, но нямам проблеми с банките си, защото всеки месец плащам минимума“, уверява той. Младият мъж все пак признава, че е бил хванат в низходяща спирала, която продължава няколко години. Плащането на минималната погасителна вноска всеки месец във всеки случай ви позволява да запазите „резултата“ на кредита си непокътнат. Това е рейтинг, свързан с всеки потребител на кредитна карта: колкото по-висок е, толкова по-лесно е да вземете заем. Батухан казва, че някои са в много по-големи затруднения от него, защото практикуват „обръщане“: изплащат заема по една кредитна карта с друга. Спирала, която в крайна сметка може да излезе напълно извън контрол.
Като се има предвид това, освен ако нямате сложна история с банките, получаването на карта от този тип е много лесно. „Получих ги за пет минути“, казва Батухан. „Всичко се случва в приложение. Правите 30-секундно видео, за да потвърдите самоличността си и това е всичко.“
Г-жа Букет признава, че банковите институции са отчасти отговорни за този начин на използване на тези карти. „Банките го правят привлекателен за използване с различни опции за изплащане, програми за печелене на точки, промоции и рекламни кампании. » Много агресивна стратегия, която се харесва на много турци.
Някои потребители не са в състояние да плащат всеки месец и това позволява на банките да начисляват много високи лихви“, подчертава Озан Бакис. С други думи, банките разчитат на неспособността на своите клиенти да изплащат, за да направят повече пари, дори ако това означава да ги поставят в опасна ситуация на свръхзадлъжнялост. „Това е много по-скъпо от традиционния заем“, отбелязва професорът по икономика.
През първата половина на 2024 г. 645 000 души са били изправени пред съдебни дела за неплатени задължения по кредитни карти, рязко увеличение от 43% спрямо същия период на предходната година, съобщи TBB Risk Center в началото на август. Внезапното решение за увеличение на лихвените проценти, взето след изборите през 2023 г., само увеличи трудностите за финансова най-уязвимите.
Въпреки увеличените рискове, свързани с икономическата криза, турското правителство продължава да насърчава тази практика, която увеличава приходите в държавната хазна. „Държавата събира малко преки данъци, тъй като тези, които са самостоятелно заети, често не декларират всичките си доходи“, обяснява Озан Бакис. „Правителството разчита на тези карти, за да събира по-добре ДДС, косвения данък, наложен върху покупките. Защото се събира автоматично.“
Уравнението е просто: повече кредитни карти означават по-малко плащания в брой, следователно по-малко измами.
За една година броят на плащанията с кредитни карти се е увеличил със 105%, с други думи те са се увеличили повече от два пъти. За да напълни хазната, държавата дори се опита да измъкне малко повече печалба от тази нова гъска, която снася златни яйца. В началото на октомври Мехмет Шимшек, министърът на икономиката, искаше да обложи с данък тези карти... За да финансира отбранителната индустрия поради войните в съседни държави, които заплашват Турция. „Трябва да разработим технологии, които ще защитят страната ни. Трябва да създадем ресурси за това“, обоснова предложението си той. Това най-накрая беше отхвърлено в средата на октомври, за голямо удоволствие на Дениз, който вече вярва, че „плаща достатъчно данъци“.
Всеки месец стажът му като адвокат му носи 3000 лири, малко повече от 80 евро, което всъщност не му позволява да изплати кредита си. Много често му се налага да моли за помощ баща си, който е шеф на адвокатска кантора и притежава кредитна карта. „Наистина е стресиращо, защото не харчите собствените си пари“, признава младият мъж. „Никога нямаш спокойствие.“
След това избухва: „Живея месец след месец“. Същите думи като Батухан. Лайтмотив, който изглежда споделят много турци, чиято покупателна способност е намалена от безкрайната инфлация.
