Анализи
Петрол, енергия и храни: Ето кои са най-уязвими държави в Европа
Financial Tribune
Съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран и ответните действия на Техеран повишиха цените на петрола, като Брент често надхвърля 100 долара за барел. Според експерти това ще засегне не само енергията, но и цените на храните.
Очаква се ефектът да е особено осезаем в Европа чрез по-високи разходи за живот. Анализатори, цитирани от „Юронюз Бизнес“, посочват, че поскъпването ще дойде от нарушения в доставките на енергия и торове, както и от по-скъп транспорт.
Жолт Дарваш от Bruegel подчертава, че ключови доставки на петрол и торове минават през Ормузкия проток, който на практика е блокиран. Това увеличава производствените разходи в земеделието, а по-скъпите горива оскъпяват цялата хранителна верига.
Според ФАО при продължаване на кризата цените на торовете може да са с 15–20% по-високи през първата половина на 2026 г. Главният икономист Максимо Тореро предупреждава, че това ще повиши разходите за фермерите и може да доведе до по-слаби добиви и намалени зърнени запаси. Индексът на цените на храните на ФАО вече отново расте, а цените на природния газ в Европа са се увеличили с 50–75% в първите седмици на кризата, което усилва натиска по цялата верига.
ФАО очертава три основни канала за ръст на хранителната инфлация. Първият е енергията – по-скъпите горива увеличават транспортните и производствените разходи. Вторият са торовете – въпреки че Европа не зависи силно от региона, глобалният пазар води до поскъпване при недостиг, а зависимостта от природен газ допълнително увеличава разходите. Третият фактор е биогоривата – високите цени на петрола стимулират производството им, което увеличава търсенето на суровини като царевица и растителни масла и ограничава предлагането на храни.
След войната в Украйна през 2022 г. инфлацията на храните и безалкохолните напитки в ЕС надхвърли 19%.
Най-уязвими са държавите с висока зависимост от горива и логистика. По данни на ФАО през 2025 г. Персийският залив е осигурил около 60% от авиационното гориво и 20% от дизела в Европа. Сред най-засегнатите са Нидерландия и Белгия заради ключовите им логистични и нефтохимически центрове, както и Германия, Франция, Италия и Испания заради високото потребление на горива.
Зависимостта от втечнен природен газ допълнително увеличава риска – около една пета от световния износ минава през Ормузкия проток. Италия внася значителни количества от Катар, а Испания, Франция и Нидерландия имат развита инфраструктура за внос.
Ефектът върху цените на храните ще се усети със закъснение. Според анализатор от Rabobank основният натиск ще стане видим през есента заради дългия производствен и логистичен цикъл. Подобно на 2022 г., има времево изоставане между поскъпването на енергията и крайните цени.
Анализ на Oxford Economics също очаква Европа да бъде по-силно засегната от кризата в сравнение със САЩ.
През 2025 г. инфлацията на храните в ЕС е 3,3%, като варира от 0,3% в Кипър до 7% в Естония. В България тя е 6.2%, което ни поставя на пето място в Европа. Лидер е Турция, където надхвърля 30% на годишна база. Пред нас е и Румъния с 6.8%
