Анализи
Кацарчев: Линия на бедност от 638 лв. е далеч от месечния минимум - 1500 лв. за базовите нужди на човек
Повишаването на линията на бедност от догодина за пореден път предизвика обществен дебат. От 2025 година тя ще стане 638 лева, а сега е 526 лева. В ефира на NOVA мнения сблъскаха синдикалисти, бизнесмени и икономисти. Според едните заради сивия сектор няма как да знаем броя на хората, които имат нужда от социална подкрепа, според другите този брой е твърде голям, за да се бори с вдигане на прага на бедността.
„Над 700 хил. души в България получават пари на базата на линията на бедност“, заяви икономическият съветник в Българската стопанска камара (БСК) Щерьо Ножаров.
На базата на линията на бедност се определят редица други плащания, обясни той.
„Те са на хората с ТЕЛК, на деца и ученици от уязвими групи, на деца в риск. Общо на около 730 000 души се плащат пари, които се изчисляват на основата на линията на бедност“, каза икономистът.
Според него проблемът е, че заплатите се увеличават без реформи. Той е категоричен, че трябва да бъдат постигнати определени резултати при инвестиране в даден сектор и да се заложат цели, които да се изпълнят.
Синдикатите обаче имат отговор. Според тях работещите бедни в България са толкова много, че вдигане на линията на бедност дори с 1000 лева пак няма да промени картинката.
„Проблемът е в броя на хората, които са бедни. Бедността е прекалено голяма. Събираме капачки, даряват се раници, учебници – това означава, че има много бедни хора. Бедността създава прекалено много сътресения”, коментира за Нова Нюз икономистът на КТ „Подкрепа” Атанас Кацарчев. Според него линията на бедност трябва да е свързана с жизнения минимум.
По думите на Кацарчев 48% от домакинствата са под линията на бедност преди социалните плащания. Той определи тази линия като „смешна сума”.
„Тук говорим за половината домакинства в България, това е проблемът”, обясни Кацарчев.
Той сравни изчисленията - 1500 на човек месечно е минимумът на човек за съществуване, а линията на бедност е 600 лева.
„Доходите на домакинствата достигнаха разходите на домакинствата. Това означава, че линията на бедност се движи с общото ниво на доходите у нас”, смята икономистът Стоян Панчев.
След обявяването на прага на бедността се чуха и критики, че въпреки увеличението от над 20%, този праг все още е много нисък. По думите на директора на стартъп асоциация Добромир Иванов заради големия дял на сивия сектор не се знае какви са реалните доходи на хората.
„Даването на социални плащания на парче на дадена група от хора много рядко работи ефективно понеже, когато кажем 1 млн. души - кои реално имат нужда и кои нямат”, запита Иванов.
„Нямаме представа колко от хората, които получават социални помощи, имат реална нужда. Нямаме никаква представа какъв е размерът на сивата икономика“, допълни още той.
По думите му един работещ чрез данъци и осигуровки плаща за около двама и половина души – пенсионери и социално слаби.
Относно проектобюджет 2025 представителят на работодателите беше категоричен, че е нужно „да се спре погрешната политика на 100% дивидент от държавните предприятия“. „Бюджетът трябва да започне да разчита на други инструменти“, категоричен беше Ножаров.
Темата коментира и икономистът Михаил Кръстев, който в ефира на Нова Нюз подчерта, че начина, по който се определя бюджетната рамка за идната година, е непрогнозируем.
„Преди социалните плащания трябва да се направи разчет, обясни той и каза, че липсва отчетност“, обясни той