Анализи
При рязко поскъпване на петрола: Турция, Унгария и Словакия са сред най-засегнатите икономики
Financial Tribune
Според нов анализ на S&P Global Ratings, Турция, заедно с Унгария и Словакия, ще бъде сред икономиките, най-силно засегнати при рязък скок на цените на петрола в Централна и Източна Европа. Агенцията посочва, че държавите с по-висока енергоемкост и силна зависимост от внос на енергия ще изпитат най-голям натиск, като ефектът зависи от наличните буфери и политическите мерки на правителствата.
При базов сценарий с Брент около 80 долара за барел през 2026 г. и спад до 65 долара през 2027 г., негативното въздействие върху кредитния рейтинг на страните в региона остава управляемо. При стрес-сценарий обаче S&P предполага средна цена на Брент от 130 долара за барел през 2026 г. и 98 долара през 2027 г., което би забавило икономическия растеж, увеличило дефицитите по текущата сметка и увеличило натиска върху публичните финанси.
За Турция S&P предупреждава, че при тежък шок на цените на петрола платежният баланс ще пострада значително. Високата инфлация, слабото доверие в турската лира и ограничените валутни резерви на централната банка остават ограничения за сравнително ниския суверенен рейтинг на страната.
„Високите енергийни цени за по-дълъг период могат да създадат перфектната буря за турската икономика“, отбелязват от S&P, като припомнят, че Турция внася над 70% от първичната си енергия. В обновените си прогнози S&P повиши очакваната средна инфлация за Турция през 2026 г. до 29,3% спрямо 23,6% през декември 2025 г., а дефицитът по текущата сметка – до 3,1% от БВП спрямо 1,6%, като прогнозата за бюджетния дефицит остава 3,6% от БВП. При стрес-сценарий инфлацията може да достигне 35% през 2026 г., текущата сметка да се влоши до 4,4% от БВП, а икономическият растеж да се забави до 2,5%.
Докладът подчертава, че конфликти в Близкия изток, като ударите на САЩ и Израел по Иран, нарушават доставките на петрол през Пролива Ормуз и повишават глобалните енергийни цени.
Страни с по-здрави външни и публични баланси, като Чехия и Полша, са по-добре подготвени да понесат шока, докато производството на енергия в Румъния и въглищният енергиен микс в Полша могат да ограничат макроикономическите последствия в сравнение с икономики, зависими от внос.
