Анализи
Програмите за подпомагане дадоха импулс на инфлацията
Обещаните реформи от четворната коалиция така и не се случиха, актуализация на бюджета за 2022 г., беше в разрез с провежданата консервативна политика след въвеждането на валутния борд
Financial Tribune
Отговорните за приемането и изпълнението на бюджета или не осъзнават, или не искат да признаят приноса на фискалната политика. Поради това тя се използва не за ограничаване на инфлацията, а за опити за компенсиране на негативните ефекти от нея, които се изразяват в обедняване на част от населението.
Прилаганите програми обаче не идентифицират действително нуждаещите се от подпомагане, а се използват за всички от дадена съвкупност - потребителите на горива с лични автомобили, предприятията - за използваната от тях електрическа енергия, независимо дали става въпрос за електроинтензивна или не дейност, пенсиите и т. н. По този начин обаче инфлацията не само не се забавя, но є се дава допълнителен импулс поради нарасналото потребление на групи с допълнителни доходи, се казава в анализ на финансиста Димитър Чобанов за „Труд“.
Политиката
Миналата година може да бъде разделена на 2 периода - управлението на четворната коалиция от началото є до края на месец юли и служебното правителство след това. Четворната коалиция беше съставена от “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, БСП за България и “Има такъв народ” в края на 2021 г. Изборите бяха проведени през ноември 2021 г. и това послужи като оправдание на тогавашния финансов министър 2022 г. да бъде първата, която започва без приет бюджет. Оправданието за това решение беше, че новото правителство ще предложи “реформаторски” бюджет, който ще съдържа промени във водените до тогава политики и програми и е необходимо технологично време за неговата подготовка.
Служебното правителство, което беше на власт преди това, обаче беше изготвило проект за бюджет според действащото законодателство относно приходната и разходната част на бюджета и осигуряването на необходимото финансиране. Още в края на 2021 г. беше ясно, че тенденцията за ускоряване на инфлацията ще продължи и темпът є ще бъде рекорден за последните години. Това обаче не беше признато от финансовия министър на четворната коалиция, който не положи усилия за приемане на бюджет и за предприемане на необходимата емисия на облигации на международните капиталови пазари поради погасяването на номиналната стойност на съществуваща емисия, което предстоеше през март.
Неговото оправдание беше, че поради липсата на приет бюджет инвеститорите няма да са склонни да купуват новите облигации. Всъщност това твърдение беше абсолютно необосновано. От една страна можеше да бъде приет бюджетът, предложен от служебното правителство в края на декември и след това да бъде направена емисия или дори към нея да се пристъпи, както се случи в началото на 2023 г., когато въпреки липсата на бюджет за настоящата година, така емисия беше направена.
Всъщност, това което се случи фактически, също не е в полза на решението относно емисията, защото първоначалната версия на бюджета за 2022 г., която приеха от четворната коалиция, се различаваше твърде малко от предложения проект на служебното правителство. Периодът в началото на 2022 г. на все още евтино финансиране обаче така беше пропуснат и това ще струва на данъкоплатците допълнителни разходи през следващите 12 години заради по-високите лихвени проценти по емисиите.
Обещаните реформи от четворната коалиция така и не се случиха, но преди разпадането на правителството им те имаха време да предложат и приемат актуализация на бюджета за 2022 г., която беше в разрез с провежданата консервативна политика през периода след въвеждането на валутния борд в България (1997 г.). Случи се това, което се очакваше при перспективата това правителство да се разпадне и да не носи отговорност за своите действия - бяха приети множество предложения за нарастване на разходите, за различни данъчни облекчения и т. н.
Сериозно повишение беше направено на социалните разходи и най-вече на пенсиите, но бяха повишени и някои заплати в бюджетния сектор, докато в някои сектори не беше направена никаква промяна въпреки очевидната необходимост от това.
Пример за ненужни разходи е програмата за безплатни детски градини за всички деца независимо от доходите и благосъстоянието на родителите, безплатните учебници за учениците без подоходен критерий и др. Програмата за субсидиране на бизнеса заради цените на електроенергията също беше ненужно скъпа, защото не беше ограничена до действително нуждаещите се. Освен това не бяха въведени никакви изисквания към получателите на тези помощи по отношение на продажните им цени - така се получи следният ефект - от една страна те повишиха цените и приходите си, а от друга - немалка част от допълнителните им разходи бяха покрити чрез субсидии. Същевременно потребителските цени продължиха да се повишават.
Правителството на четворната коалиция остави и наследство - поредното увеличение на пенсиите влизаше в сила от началото на октомври - няколко месеца след падането му от власт. Освен това разходните програми остават да действат за всички следващи бюджети оттук нататък.
Служебното правителство встъпи в длъжност в началото на август и се зае, доколкото е възможно, да поправи погрешната политика на предшестващото го. Министерството на финансите почти веднага направи оценка на ефектите от последната актуализация на бюджета и те се оказаха силно тревожни. Очакваният дефицит за 2022 г. беше 6,2 млрд. лв., а за 2023 г. - 11,3 млрд. лв. Оценката за 2022 г. се оказа по-песимистична от действителното положение както поради получени средства по Плана за възстановяване и устойчивост, така и заради по-предпазливата от заложената разходна политика до края на годината. Разбира се, неизпълнението на бюджета беше в частта за капиталовите разходи и в крайна сметка бюджетният дефицит на касова основа е едва 1,35 млрд. лв. при 3,9 млрд. лв. в края на 2021 г.
Служебното правителство изпълни и една задача, което не е типична за него - успя да реализира емисия на облигации на международните пазари. В конюнктура на повишаващи се основни лихвени проценти на почти всички централни банки по света заради високата инфлация по-ранният момент на емисията би довел и до по-добри резултати. Само че редовното правителство не я направи (за да може да използва аргумента, че при падането му от власт размерът на държавния дълг е бил по-нисък отколкото при встъпването, след като беше ясно, че при приетите разходни програми дефицитът ще бъде налице и ще трябва да бъде финансиран с поемане на нов дълг). Освен това четворната коалиция се погрижи да изтегли голяма част от свободната ликвидност, която беше налична на вътрешния пазар, и лихвените проценти и на него започнаха (бързо) да се повишават.
При тези обстоятелства оценката за по-високите разходи за лихви заради по-късната дата на емисията варират между 900 млн. и 1 млрд. лв. през следващите 12 години.
Изпълнението на бюджета
Приходите в консолидираната фискална програма през 2022 г. достигнаха рекордните 64,77 млрд. лв., включително 3,2 млрд. лв. приходи с извънреден еднократен характер. Принос за съществения растеж от 17,7% (9,2 млрд. лв.) спрямо предходната година има инфлацията. Заради нея се увеличават номиналният размер на икономиката, печалбите, работните заплати, потребителските разходи, цената на имотите и т. н., което води до нарастване на облагаемата основа. Така данъчните приходи са по-високи с 5,9 млрд. лв., като най-голям принос за това имат данъкът върху добавената стойност и корпоративното облагане. При ДДС приходите от внос се увеличават с почти 2,7 млрд. лв., докато тези от сделки в страната се понижават заради по-големия възстановен данъчен кредит според обяснението на МФ. Възможно е обаче да става въпрос за фиктивен износ с цел източване на ДДС.
Приходите от корпоративни данъци се увеличават с почти 1,2 млрд. лв. и достигат 4,6 млрд. лв. Фактор за това са и споменатите вече субсидии за електроенергия за бизнеса, които допринесоха за нарастване на печалбите в някои сектори. Приходите от акцизи са почти непроменени - при тютюневите изделия и алкохолните напитки са налице повишения, докато спад се реализира при горивата. Акцизите върху горивата са според търгувания обем, така че спадът от 1,1% вероятно е признак за ниската еластичност на търсенето им, при положение че цените през 2022 г. бяха значително по-високи отколкото през 2021 г. Принос за по-високите приходи от осигурителни вноски имаше както инфлацията, така и повишаването на минималните и максималните прагове.
Разходната част на КФП достигна рекордните 66,1 млрд. лв., от които 3,2 млрд. лв. са с еднократен извънреден характер, което означава, че след приспадането им растежът през 2022 г. е 11,9% на годишна база (вероятно по-нисък от номиналния растеж на брутния вътрешен продукт). Социалните разходи се повишават с 2,4 млрд. лв., субсидиите - с 2,6 млрд. лв., разходите за персонал - с 1,3 млрд. лв., издръжката - с почти 1,7 млрд. лв., а капиталовите разходи - с 1,75 млрд. лв. Разходите за лихви слабо се променят, но предвид реализираните емисии през годината и покачването на лихвените нива на световните пазари тази ситуация няма да се запази.
Дефицитът по КФП е едва 1,35 млрд. лв. и това се дължи както на преизпълнението на някои приходи заради инфлацията, така и на неизпълнението на разходната част на бюджета. Само че дефицитът в националния бюджет се увеличава до почти 5,1 млрд. лв. (при 4 млрд. лв. през 2021 г.), докато излишъкът по европейските средства нараства до 3,7 млрд. лв. при едва 123 млн. лв. през 2021 г. Така всъщност европейските средства и тези по Плана за възстановяване и устойчивост, получени, но все още неизползвани, позволяват реализирането на по-нисък дефицит. Според данни на МФ очакваният дефицит на начислена основа ще е под 3% от БВП, което осигурява изпълнението на критерия.
Като цяло провежданата през 2022 г. фискалната политика допринесе значително за повишаване на рисковете пред устойчивостта на публичните финанси през следващите години.
