Проучване: Стотици професии може да бъдат засегнати сериозно от ИИ

Създателите на платформите за генеративен изкуствен интелект (ИИ) ги развиват все по-бързо и напоследък те се използват все по-широко в различни сфери. Тази технология е на път да промени драстично живота ни, единодушни са експерти и анализатори, но мненията им относно очакваното въздействие на ИИ се различават драстично. 

Две нови проучвания показват, че платформите за генеративен изкуствен интелект, сред които е и чатботът "ЧатДжиПиТи" (ChatGPT), ще окажат съществено влияние върху професионалното развитие на мнозина от нас.

Счетоводители, програмисти, преводачи, журналисти...

Eксперти на технологичната компания "Оупън Ей Ай" (OpenAI), която развива "ЧатДжиПиТи" и учени от Университета на щата Пенсилвания, са анализирали кои професии и работни места са на път да бъдат засегнати най-сериозно от развитието на изкуствения интелект. 

Авторите на проучването са установили, че тази технология може да се "намеси" най-сериозно в работата на счетоводителите. Най-малко половината от счетоводните дейности биха могли да бъдат извършени много по-бързо от изкуствения интелект, са установили изследователите.

Математиците, програмистите, преводачите, писателите и журналистите също трябва да са подготвени за факта, че изкуственият интелект може да започне да изпълнява поне част от професионалните им задължения.

Въпреки че понастоящем системите с изкуствен интелект все още "бълнуват" неверни факти при отговорите си, те вече постигат забележителни резултати, когато им бъдат поставени задачи, свързани с превод на текст, класификация на данни, творческо писане и генериране на програмен код.

Изследователите от "Оупън Ей Ай" и Университета на щата Пенсилвания предполагат, че повечето работни места ще бъдат променени по някакъв начин от възможностите на изкуствения интелект да работи с езикови модели и да ги развива.

Професионалните задължения на около 80 на сто от заетите на пазара на труда в САЩ включват поне една задача, която може да бъде изпълнена по-бързо с помощта на генеративен ИИ, отбелязват авторите на проучването. 

Съществуват обаче и професии, при които изкуственият интелект се очаква да играе само незначителна роля. Сред тях са готвачите, автомеханиците и заетите в сферата на добива на нефт и природен газ, както и в сектора на селското и горското стопанство.

Изкуственият интелект може да предизвика "сериозни трусове" на пазара на труда?

Друго проучване, проведено от експерти към американската инвестиционна банка "Голдман Сакс" (Goldman Sachs), показва, че чатботът "ЧатДжиПиТи" и другите платформи за генеративен изкуствен интелект, може да предизвикат "сериозни трусове" на пазара на труда, предаде Си Ен Би Си. 

Анализът на пазарите на труда в САЩ и Европа е показал, че две трети от работните места може да бъдат автоматизирани, поне до известна степен.

При повечето от професиите, които са изложени на риск в САЩ, изкуственият интелект може частично да замени между 25 на сто и 50 на сто от служителите, се казва в заключението на анализаторите. Те посочват, че в световен мащаб до 300 милиона работни места е възможно да бъдат засегнати от навлизането на ИИ. Използването му обаче може също така да стимулира производителността на труда и "с времето" да доведе до увеличаване на глобалния брутен вътрешен продукт с до 7 на сто, се казва в доклада на "Голдман Сакс". В него се посочва, че някои работни места ще бъдат застрашени в по-голяма степен от изкуствения интелект в сравнение с други. Например професиите, при които се изисква полагането на тежък физическа труд, вероятно няма да бъдат засегнати значително.

В САЩ най-голям дял от работните места, които биха могли най-бързо да бъдат автоматизирани, са в областта на помощните административни дейности в частния и държавния сектор (46 на сто), в правната сфера (44 на сто), следвани от работните позиции в архитектурата и инженерните дейности (37 на сто). В сектора на финансовия бизнес е възможно да бъдат заменени 35 на сто от работните позиции, според експертите на "Голдман Сакс".

Данните за Европа рисуват подобна картина. Най-засегнати от изкуствения интелект може да се окажат работни позиции при помощните административни дейности (45 на сто), а най-малко - тези, които са свързани със занаятчийството (4 на сто). 

Доколко можем да се доверим на изкуствения интелект?

Проф. Хинрих Шютце, един от изявените учени в световната компютърна лингвистика, ръководител на Центъра за обработка на информация и езикови изследвания към Университета в Мюнхен, смята, че развитието на генеративния изкуствен интелект е революция, която в технологично отношение е сравнима със създаването на интернет или на смартфоните.

Въпреки това системите за изкуствен интелект все още са твърде далеч от възможността реално да разбират съдържанието на темите, които им се предлагат за анализ. 

"Технологията, въз основа на която са създадени езиковите модели, просто се базира на идеята, че системата трябва винаги да предсказва следващата дума, което е много безразсъдна концепция", отбелязва проф. Хинрих Шютце, цитиран от ДПА.

Въпреки това последиците от развитието на изкуствения интелект вече са огромни: "Ще настъпят големи промени в начина, по който пишем, в начина, по който програмираме", отбелязва изследователят. Той е убеден, че "ще изчезнат много от професиите, които включват придобиване и натрупване на знания", и анализирането им.

Проф. Шютце обаче предупреждава, че не трябва "да се дава прекалено голямо поле за действие" на ИИ, когато става въпрос за вземане на ключови решения, например в медицината, в съдебната система, при данъчните консултации или управлението на финансови активи.

Изкуственият интелект в редица случаи излиза със заключения, които изглеждат убедителни, макар че често реалните факти са други и неговите съждения не са верни, отбелязва ученият. 

"Хората смятат, че това, (което твърди ИИ - бел. ред.) трябва да е вярно, щом той е толкова сигурен (в твърдението си - бел. ред.). Но в действителност езиковият модел не е в състояние да даде реална оценка на своите заключения. Това е един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме", изтъква проф. Хинрих Шютце.