Анализи
Росен Карадимов: Стимулирането на българското производство е ключово
Financial Tribune
Надценките, които констатирахме при секторния анализ в края на миналата година са големи, варират от 50 до 150% . Проблемът е, че те са за сметка основно на производителя, каза в интервю пред БНР председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов.
Ако определени явления са изолирани и епизодични санкционната мощ на КЗК може да помогне, ако имаме структурни проблеми съм убеден, че диалогът и пазарните механизми работят. Резултатът показва, че е правилният подход на КЗК, допълни той.
Карадимов коментира механизмите, които се прилагат за защита на конкуренцията, нелоялни търговски практики, картели, спекула, вдигането на цени при влизането на еврото и посочи конкретни случаи.
И не отбеляза, че за плавния преход от лев към евро е свършена огромна работа от изпълнителната власт, институции и КДЗК, която е останал зад кадър, но резултатът е видим за нормалния процес на прехода от лев в евро.
„Вие сте производител, предлагате на търговска верига и правите отстъпка, и тогава доставната ви цена става близка до производствената. И когато сравните без отстъпката е 45%, а с отстъпката отива до 90%. Това може да постави под риск производството на цели подсектори. Констатирани са брутални тенденции при млякото и млечни продукти. За 4 години има 25% спад на родното производство и 40% ръст на вноса на мляко и млечни продукти“, каза Карадимов.
И според него се е стигнало дотук, „защото не са създадени стимули и финансиране за българското производство и българските производители да могат да се кооперира, да е силен и в равноправни позиции, когато се договаря с търговеца“:
„Практиката в Европа показва, че производителите са в по-силна позиция от търговците и те поставят условията, включително и максималната цена на тяхната продукция. В Швейцария има верига с 2 млн. члена. Тази кооперация има собствена верига и не е допуснала нито една от другите големи вериги, не административно, а с пазарни механизми и оборотът й е 34 млрд. франка годишно.“
Председателят на КЗК сподели, че на базата на секторния анализ е направен извода, че стимулирането на българското производство е ключово.
„Търговските вериги, които осъзнават този проблем желаят да се стимулира българския производител. Обаче в преговорния процес е по-лесно да договаряш се една структура, отколкото със 150. Това са дълбоките проблеми и тепърва в диалог с търговците ще се опитаме да решим тези проблеми“, посочи той.
И е категоричен, че преходът към еврото е изключително плавен процес и не са се сбъднали апокалиптичните прогнози накритиците от края на 2025 г.
„Когато започнахме работа имаше 2 отчетливи философии. Първата беше демонстративно да влезем в мощни проверки в големите вериги да налагаме огромни санкции. Ние избрахме другия подход на базата на секторен анализ от миналата година, за да видим цялата картина. Защото без да видите картината трудно ще се преборите. Избрахме да не стресираме пазара. Анализът показа тежки структурни деформации от началото на прехода“, съобщи Карадимов.
И посочи, че това липса на управленска стратегия в цели подсектори в хранителния сектор.
Според него големите търговски вериги нямат монопол в страната, държат около 60% от пазара:
„Ние констатираме разликите в онези региони с по-слабо икономическо развитие, където все още нишата за влизане на родни търговци и производители и доста голяма и сме препоръчали на държавата стимулиране с пазарни механизми в тези региони. Големите вериги поддържат еднакви ценови равнища навсякъде. Само че покупателната способност в София е различна от Видин. В столицата е 54 000 евро на година, а във Видин е 7000 евро.“
Карадимов съобщи, че КЗК продължава с този анализ и „навлизаме в пазара на традиционната търговия“ - квартални магазини, регионална търговия.
„Там логиката на процеса е обърната, защото за малкия магазин в силната позиция е доставчикът и се явяват дългите вериги на доставки. И там са много надценки, които се образуват по веригата на доставки. При големите вериги имат къси вериги на доставки, производителя продава. При кварталните логистиката, е такава че са възможни дълги вериги доставки и се натрупва печалба по веригата. Магазинът е бушонът, или да намали печалбата си, въпрос на неговото оцеляване или да затвори. ОТ КЗК пускаме писмата с въпросите и имат 14 дни за отговор. Когато получим информацията ще трябва да изследваме за забранени споразумения и между доставчиците и ако има, това е картел. Но, ако има резки промени на цените и няма договаряне, ще подадем информацията на НАП. КЗК няма такива правомощия, а НАП могат да поискат от всеки да докаже икономическа обоснованост на цената – това е спекулата“, обясни процесите на проверки и контрол председателят на КЗК.
За проверките и влизането в офис на фирми за доставка на храна за болници в София той обясни, че това не са нелоялните търговски практики:
„Тук е по страшно – тръжна манипулация, ако бъде установена. Това е пряката функционалност на КЗК да следи за конкурентната среда за т. нар. картели или забранени споразумения – договорка между търговци, които уеднаквяват цена и разпределят пазари и доставки. При нас публичният ресурс върви през обществените поръчки, а най-уродливата форма е тръжната манипулация.“
