Русе в рамките на Шенген: Българският град, известен като „Малката Виена“ посреща все повече туристи

Преди винаги имаше дълга опашка от чакащи да преминат по стоманения Дунав мост над реката между Гюргево в Румъния и българския град Русе от другата страна.

Но откакто двете страни от ЕС се присъединиха напълно към Шенгенското пространство тази година, премахвайки отнемащите време гранични проверки, трафикът се увеличи значително.

Един от пътниците е Кристиан. Той разказва пред АФП, че изминава 75-те километра на юг от румънската столица Букурещ до Русе, за да се снабди с по-евтини цигари или парфюми.

„С Шенген е по-бързо. Вече не се редим на опашки, за да ни проверяват документите“, казва той.

През уикендите дълга опашка от автомобили с предимно румънски регистрационни номера преминава през граничния мост към българския център на търговията, водейки със себе си туристи, които стимулират местната икономика.

По данни на румънската агенция за управление на пътищата между януари и март 2025 г. границата при Гюргево е била пресечена от около 160 000 автомобила в сравнение със 128 000 през същия тримесечен период на миналата година.

Румънски менюта

С разцвета на туризма Русе, петият по големина град в България започна да се грижи за новата си клиентела, като менютата на ресторантите се отпечатват и на румънски език, а все по-търсен е персонал, който може да говори и двата езика.

Градът с население 125 000 души - наричан още „Малката Виена“ - е известен с еклектичната си смесица от архитектурни елементи, вариращи от необарок до сгради от комунистическата епоха.

Пред популярен ресторант на централния площад в града млада двойка от Гюргево търпеливо чакаше на дълга опашка.

„Сега е по-лесно да дойда. Много харесваме това място, то е едно от любимите ни“, казва 43-годишната учителка Клаудия Бадару, застанала до партньора си Богдан.

Пълното интегриране в Шенген, в която вече членуват 29 държави, е оказало „положително въздействие върху града, защото има много повече туристи“, заяви пред АФП управителят на ресторант Тодор Рацов.

„Има доста румънски туристи, главно заради по-лесното им влизане в България“, каза той и добави, че „90% от менютата му“ вече са налични на румънски език.

Според Адриан Николов, старши икономист в софийския мозъчен тръст „Институт за пазарна икономика“, „ефектът е свързан почти изключително с туризма“.

С течение на времето, добави Николов, ще бъде интересно да се оцени въздействието върху оборота на хотелите и ресторантите.

Повече поклонници - Басарбовският манастир е все по-посещаван

Басарбовският манастир край Русе - наречен на името на пастир, който някога е живял там като отшелник и чиито мощи се почитат в Букурещ - посреща повече посетители.

Вдълбан в склона на планината, манастирът остава популярна дестинация за румънските поклонници, а напоследък и за семействата, които са на почивка.

Отец Алеко е забелязал „явно увеличение“ на броя на посетителите.

„След като минат през Русе, те не спират да идват, да запалят свещ и да се помолят на светеца“, отбеляза той, визирайки овчаря, който се превърнал в Свети Димитър.

Преводачката Оана Манулеску е посетила манастира със семейството си от Букурещ.

„Има какво да се види, цените са по-достъпни. А българите са много гостоприемен народ“, каза тя.

Създадената през 1985 г. Шенгенска зона включва 25 от 27-те държави - членки на Европейския съюз, както и Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, и позволява на повече от 400 милиона души да пътуват свободно в рамките на зоната.

Румъния и България изтърпяха разочароващо 13-годишно чакане за пълноправно членство и най-накрая се присъединиха на 1 януари, след като Австрия оттегли заплахата си да наложи вето. От това се възползваха най-вече шофьорите на камиони и трансграничните работници, пише АФП.

„За компаниите, чиито камиони пресичат границата, това означава намалено време за пътуване, по-надеждни срокове за доставка и по-ниски разходи за гориво и персонал по същия маршрут в сравнение с миналата година“, обясни Николов.

Според румънската транспортна федерация всеки превозвач може да спести „средно по два до три часа“, което се изразява в „допълнителни пари и допълнителни товари“.