Анализи
Съкращенията на служители от техноличните гиганти по света се отразяват и на растежа на сектора в България
Financial Tribune
Затрудненията на големи технологични компании по света, които съкращават служители с цел да намалят разходи, се отразяват в българския сектор със спад на растежа.
„Ние продължаваме да растем, но не с темповете, с които това се случваше в последните години. Имаше почти мигновено замразяване на нови назначения в ИТ индустрията в България, което беше видимо горе-долу от края на пролетта на миналата година“, заяви в интервю за БТА Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
По думите му в България има и освобождавания, но те са по-скоро в компании-подразделения на западни фирми, които имат тук развойни центрове и са резултат от политиката на техните централи майки.
Доброслав Димитров посочи, че не са верни заключенията, че пазарът се е пренаситил със специалисти, напротив - в бъдеще търсенето им ще се увеличава. Това обаче не означава, че в следващата половин-една година няма да има известни затруднения.
„2024 г. няма да е така розова, както някои политици я виждат. Бизнесът е доста по-внимателен в момента в планирането си“, коментира той.
- Големи технологични компании по света обявиха, че съкращават служители, за да намалят разходите си. Стои ли този въпрос в България на дневен ред?
- И да, и не. Само за 2023 г. са освободени близо 300 000 души в Силициевата долина и по света при съкращенията, които започнаха в големите технологични компании миналата година.
Това, което ние веднага усетихме в България, е, че във втората половина на 2023 г. имаше спад на ръста. Ние продължаваме да растем, но не с темповете, с които това се случваше в последните години. Имаше почти мигновено замразяване на нови назначения в ИТ индустрията в България, което беше видимо горе-долу от края на пролетта на миналата година.
Има и освобождавания, но те са по-скоро в компании-продължения на западни фирми, които имат тук развойни центрове - резултат от политиката на техните централи майки, които преминаха през няколко вълни съкращения.
- Има ли конкретни позиции, за които е по-характерно това?
- Няма общо с позиции, нито са верни заключенията, че пазарът се е пренаситил със специалисти. Твърдо искам да подчертая - бъдещето е технологично, ИТ специалисти ще са необходими и то много повече, отколкото в миналото. Това не означава обаче, че в следващата половин-една година няма да има известни затруднения.
- Каква е причината за тези затруднения?
- В продължение на близо 15 години едно цяло поколение компании и специалисти израсна във време, в което печалбата беше нещо второстепенно и не така важно. Парите бяха безплатни.
Това за България не важи особено, но в Западна Европа, САЩ, Европейския съюз и еврозоната близо 10 години лихвите бяха отрицателни. Това е икономически абсурд, който породи преразширение на компаниите, непланиране на финансови разходи, вземане на нови и нови заеми. В момента се връщаме към по-фундаменталния начин на правене на бизнес. За щастие българските фирми почти винаги така сме работили, защото не сме имали достъп до този лесен и безплатен ресурс, който са имали западните страни, затова при нас шокът няма да е толкова голям. Но тъй като нашите партньори и контрагенти са там, няма как случващото се да не рефлектира и върху нас.
- В следващите месеци какво ще се наложи? Замразяване на назначения?
- За България за ИТ индустрията съм убеден, че ще пораснем в абсолютен брой служители, просто няма да е със скоростта и с броя, който сме виждали в последните десетина години. Индустрията ще порасне за 2023 г. с между 10-12 процента, което на фона на останалата икономика е в пъти повече, но не са 25-те процента, с които растяхме в последните няколко години.
Затова логично се питаме откъде ще дойде ръстът на българската икономика от 3,5 процента, който така оптимистично е заложен в бюджета, при положение, че ние, които обикновено растем с 25 процента и икономиката на България расте с около 2-3 процента, ще пораснем с 10 процента?
Софтуерният сектор е отговорен за една трета от износа на услуги на България. Ако една трета от износа на услуги има проблем със своя иначе главоломен ръст, едва ли може да се говори, че икономиката ни ще избухне с кой знае колко много. Тук има едно много голямо предупреждение, че 2024 г. няма да е така розова, както някои политици я виждат. Бизнесът е доста по-внимателен в момента в планирането си.
- В този смисъл как бихте определили състоянието на българския технологичен сектор с днешна дата?
- Състоянието е много добро. Ние сме лидери в Югоизточна Европа, от силните сектори в Европа сме и това ни дава сериозно самочувствие. Няма да се случат силните ръстове от последните години, но със сигурност ще се справим по-добре от останалите сектори.
- Кои са предизвикателствата, които виждате в следващите месеци?
- Вече 15 години провеждаме проучване между нашите членове - Барометър на БАСКОМ - и при всички допитвания досега като основно предизвикателство софтуерните компании посочват намирането на хора и достъпа до талант, защото нашите бизнеси зависят изцяло от човешкия талант.
За първи път в края на миналата година като потенциална заплаха беше изтъкната държавната данъчна политика. Това е директен резултат от непрестанното говорене в последните 3 години за увеличаване на данъци, на данъчно-осигурителната тежест, било то през максималния осигурителен доход или други данъци.
Всяка една компания, която планира своите инвестиции, гледа две основни неща - наличието на талант и данъчната политика на съответната държава. България от една предвидима държава в продължение на 25 години, в последните три години се превърна в държава, която не е ясно каква данъчната политика ще съблюдава. Реално ние си повишихме данъка от 10 процента на 15 процента, което беше прикрито като глобален минимален данък за големите компании и бе прието с обяснението, че ще засяга само около 600 компании в България.
Беше подценено значението на тези 600 компании, защото те са работодателите на малката ни, зараждаща се средна класа. На международно ниво този данък има изключения, тъй като е създаден за облагане на данъчните номади - компании, които прехвърлят обороти от една в друга държава с цел да заобиколят данъчно облагане. Но компаниите, които имат съществена икономическа дейност, създават работни места в дадена държава, могат да бъдат изключвани от това правило. България прие минималния 15-процентен данък без това изключение. А няма държава в Европа, в която да няма изключение в данъчното облагане за компании, създаващи висока добавена стойност, каквито са ИТ и софтуерните фирми.
Реално в момента България се явява с ефективно данъчно облагане най-вероятно на първо място, с най-високо такова в ЕС.
- Какви последствия ще има това за бизнеса?
- Със сигурност недобри, тъй като страната ни има много малко предимства пред останалите държави конкуренти. Ние не сме многолюдна страна, освен това сме застаряваща нация.
Това е сериозен проблем, когато става дума за индустрии, които са изцяло базирани на човешкия капитал. България от държава с поне едно-две малки предимства в момента е без нито едно. Крайният ефект ще бъде зачеркването на страната от потенциалните инвеститори, защото за тях ние се превръщаме в скъпа дестинация. Става дума за фундаментално неразбиране как работят високите технологии. Това е голям проблем и притеснение за цялата ни индустрия. Държавите около нас правят всичко, за да привлекат максимален брой компании и специалисти, а ние правим всичко, за да ги изгоним.
Сърбия например успя да привлече много ИТ специалисти, които бягат от Русия и режима на Путин. Сръбската ИТ индустрия отбелязва рекордна 2023 г. и почти се изравнява с българската, при положение че беше много назад от нас само допреди две години.
Бъдещето е технологично и който има човешки талант, обучен да се възползва от технологиите, ще има бъдеще. България допреди две години беше сред безспорните лидери в Югоизточна Европа, нашата индустрия е равна на румънската на фона на три пъти повече население в Румъния. Засега удържаме тези позиции, но сме абсолютно заплашени да ги загубим и да изостанем ключово.
Обикновено от нас не се чуват проблеми, но нашата индустрия е „чуплива“, защото капиталите в нея много лесно могат да мигрират към едно или друго място. Те следват човешкия талант, следват благоприятната политика и се преместват буквално от днес за утре.
