Анализи
Със заем от Френския държавен трезор: Сърбия влага 2,5 млрд. евро в проекта за белградското метро
Financial Tribune
Сърбия планира през 2026 г. да се задължи общо с 2,5 милиарда евро за проекта за белградското метро – и то само за първата линия. Според проекта за бюджета за 2026 г. финансирането е предвидено чрез заем от Френския държавен трезор, както и от засега неуточнени „чуждестранни инвестиционни корпорации, банки и фондове“.
В документа всяка година има раздел, който уточнява до какъв размер държавата може да одобрява заеми за определени програми и проекти за съответната бюджетна година.
Дали всички планирани заеми действително ще бъдат договорени, ще стане ясно през следващата година, тъй като това, което е записано в бюджета, невинаги се реализира на практика.
От проекта за бюджета се вижда, че на държавата е разрешено през 2026 г. да се задължи пред Френския трезор с 17,58 милиарда динара (150 милиона евро) за проектирането и изграждането на транспортната система за Линия 1, фаза 1 на метрото.
Освен това е позволено държавата да се задължи с още 175,8 милиарда динара (1,5 милиарда евро) за първата фаза на метропроекта пред „чуждестранни инвестиционни корпорации, фондове и банки“.
Пред същите институции е планиран още един заем – 99,62 милиарда динара (850 милиона евро) за проектирането и изграждането на транспортната система за Линия 1, фаза 1.
Припомняме, че Сърбия през 2024 г. договори заем за изграждането на депото „Макеш“, част от метропроекта, с „Дойче банк“ – клон Хонконг, в размер на 178,38 милиона евро.
Колко ще похарчи държавата за метрото през 2026 г.?
Според проекта за бюджета, през 2026 г. държавата възнамерява да изразходва около 26 милиарда динара за белградското метро. Средствата са планирани в рамките на Министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата.
За 2027 г. се предвиждат 77,8 милиарда динара, а през 2028 г. – 68,25 милиарда динара.
Прави впечатление, че 17,08 милиарда динара от общата сума за 2026 г. са отбелязани като разходи за „машини и оборудване“. Forbes Сърбия е поискал обяснение от министерствата на финансите и на строителството какво точно включва тази категория, но отговор не е получен.
Останалите средства за 2026 г. са разпределени за „сгради и строителни обекти“ (3,58 милиарда динара) и за „трансфери към други нива на властта“ (5,38 милиарда динара). В бюджета по правило не се уточнява какво конкретно влиза в тези обобщени категории.
Белградското метро се изгражда от френски и китайски компании.
Проектът за белградското метро е възложен без обществен търг на китайската PowerChina и на френската Alstom. Alstom трябва да достави влаковите композиции и да изгради електромеханичните подсистеми, докато PowerChina ще извършва строителните работи.
В проекта участва и още една френска фирма – Egis, която през 2019 г. изготви предварителното технико-икономическо проучване за линии 1 и 2, а през 2021 г. достави концептуалния дизайн за линия 3. От 2020 г. насам Egis работи по идейните проекти и проучванията за първата и втората фаза на Линия 1, както и за Линия 2.
На сайта на Egis се припомня, че Френският трезор е осигурил финансиране за част от разходите по първата фаза на проекта съгласно споразумението между правителствата на Сърбия и Франция. Там се посочва и че трите линии на метрото се очаква да струват приблизително 7 милиарда евро.
Франция участва в проекта от 2011 г., когато двете държави подписаха споразумение за стратегическо партньорство. По-късно последваха изявление за намерения и меморандум с Alstom Transport.
Министерството на строителството подписа меморандум за сътрудничество с PowerChina през 2019 г., а през 2021 г. министърът на финансите Синиша Мали подписа нов меморандум с „Белградски метро и воз“, Alstom, Egis и PowerChina.
Докъде е стигнал проектът?
Според информация от началото на октомври на сайта „Белградски метро и воз“, проектът за първата линия е разделен на две фази и е в заключителен етап на ревизия.
Подписани са договори за строителните дейности по първата фаза (около 15 км) на стойност близо 1 милиард евро. Договорът за системите и влаковете се очаква през следващите месеци.
Проектът за втората линия трябва да приключи до началото на 2027 г., а проектирането на третата вече е започнало.
Наредени са и две тунелопробивни машини (TBM), които трябва да пристигнат през следващата година, за да започнат изкопните дейности. Машините се произвеждат в завода на China Railway Construction Heavy Industry в Чанша. След тестове ще бъдат разкомплектовани, транспортирани до румънското пристанище Констанца и по Дунав – до Белград, откъдето ще започнат работа по трасе на първата линия.
Колко е похарчено досега?
През 2023 г. от държавния бюджет са изразходвани 6,4 милиарда динара за проекта — основно под формата на трансфери към по-ниски нива на властта. Подобни бяха разходите и през 2022 и 2021 г.
Белград е един от малкото европейски градове без метро, а проектът предвижда три линии:
Линия 1 Макиш – Мириево (21,3 км, 21 станции)
Линия 2 Бежания – Мириево (24 км, 24 станции)
Линия 3 Банича – Бежания (около 24 км, 22 станции).
