Анализи
Ще реши ли новият петгодишен план на Китай проблемите на икономиката
Financial Tribune
От 1953 г. насам китайското правителство на всеки няколко години представя нов стратегически план за развитие на икономиката – прочутите петгодишни планове.
Тези програми исторически бяха насочени към стимулиране на растежа и националното единство, докато страната се превръщаше от селскостопанска икономика в индустриален гигант.
Но задачата пред китайските лидери през октомври 2025 г., когато подготвяха 15-ия петгодишен план, се оказа по-сложна от всякога – заради слабия вътрешен растеж и нарастващото геополитическо напрежение.
Технологична независимост – старо решение за нови проблеми
Отговорът на Пекин е повече от същото. Под лозунга за „висококачествено развитие“ чрез технологична самостоятелност, индустриална модернизация и разширено вътрешно търсене, правителството залага отново на държавно ръководен модел.
Президентът Си Цзинпин и неговият екип смятат, че растежът, задвижван от иновации и промишленост, може да осигури бъдещето на Китай – въпреки слабото потребление и нарастващите икономически рискове.
Новият план е насочен не само към икономическо, но и към политическо укрепване на страната. Той цели да затвърди позициите на Китай в глобалното съперничество, но рискува да задълбочи разрива между бурно развиващата се индустрия и слабата вътрешна консумация.
Високотехнологични амбиции
Основен приоритет е развитието на напреднали технологии и модерно производство. Това означава обновяване на старите фабрики, автоматизация, „озеленяване“ на тежката индустрия и насърчаване на нови сектори като космическите технологии, възобновяемата енергия и квантовите изчисления.
Целта е Китай да се изкачи нагоре по веригата на добавената стойност, да избегне „капанa на средните доходи“ и да се утвърди като технологична суперсила.
Пекин инвестира масово в местни компании, за да намали зависимостта от чужди доставчици. Тази стратегия не е просто икономическа – тя е пряко свързана с националната сигурност.
При Си Цзинпин Китай активно прилага концепцията за „военно-граждански синтез“ – използване на гражданските иновации за нуждите на армията. Новият петгодишен план официално ще институционализира този модел.
Глобални амбиции и нови търговски напрежения
Благодарение на държавната подкрепа, Китай вече е лидер в „зелените“ технологии – слънчеви панели, батерии и електромобили. Новият план предвижда същото да се случи и със секторите на чиповете, биотехнологиите и квантовите технологии.
Това може да промени световните вериги за доставки, но и да засили напрежението с развитите икономики. Китайското превъзходство в индустриалното производство кара САЩ и Европа да говорят за „реиндустриализация“, за да намалят зависимостта си от Пекин.
Липсата на вътрешно търсене остава ахилесовата пета
Проблемът е, че планът почти не обръща внимание на слабото вътрешно потребление.
Въпреки обещанията да се „стимулира потреблението“ и да се „укрепи вътрешният пазар“, социалните политики остават на заден план спрямо индустриалните приоритети.
Потреблението на домакинствата представлява едва около 40% от БВП – далеч под нивата в развитите страни. Хората все още страдат от последиците на локдауните, кризата на имотния пазар и рекордната безработица сред младежите.
Местните власти са задлъжнели, а възможностите за щедри социални реформи са ограничени. Така излишното производство ще бъде насочено към износ, вместо да бъде потребено вътре в страната.
Глобални последици
Пекин представя петгодишните си планове като полезни за света – като „двигател на глобалния растеж“.
Новият документ дори призовава към „високо ниво на отвореност“ и разширяване на зоните за свободна търговия. Но в действителност китайската политика на субсидиране може да задълбочи търговските конфликти, като залива чуждите пазари с евтини стоки.
Рискована стратегическа игра
С новия петгодишен план Си Цзинпин прави дългосрочен залог върху своята визия за Китай като велика сила. Документът обаче разкрива нежеланието на Пекин да се отклони от формулата за растеж чрез индустриално производство – дори когато тя поддържа дълбоки неравенства и слабо потребление.
Китай се опитва да съчетае всичко – самостоятелност и глобална интеграция, отвореност и защита, индустриален подем и социално благополучие.
Дали този амбициозен баланс ще проработи – ще стане ясно през 2030 г., когато китайците ще преценят дали животът им наистина се е подобрил.
Анализ на Шаою Юан - доцент в Нюйоркския университет, The Conversation
