Анализи
Ще се спука ли балонът: Бумът на ИИ на кръстопът през 2026 г.
Financial Tribune
След три години на главоломен растеж и надуващи се оценки индустрията на изкуствения интелект навлиза в 2026 г. Еуфорията отстъпва място на трудни въпроси.
Ето какво е заложено на карта:
Балонът ще се спука ли?
Огромни суми пари се изливат в изкуствения интелект. Според консултантската компания Gartner разходите в световен мащаб се очаква да надхвърлят 2 трилиона долара през 2026 г. Заедно с това расте тревогата. Пазарите следят внимателно гиганти като Apple, Microsoft, Google, Amazon и Nvidia, както и стартъпи като OpenAI, на фона на опасенията от спекулативен балон. Няколко големи инвеститори, сред които SoftBank и Питър Тийл, продадоха дялове в Nvidia в средата на ноември.
„Няма компания, която да е застрахована, включително и ние“, предупреди изпълнителният директор на Google Сундар Пичай.
В същото време Nvidia отчита „експлозивно“ търсене на чиповете си – знак, че треската още не е преминала.
Работните места под заплаха ли са?
Спорът дали ИИ ще унищожи работни места продължава, без ясен отговор.
„Феноменът ИИ вече е тук и влияе върху начина, по който компаниите мислят за работната сила“, заяви заместник-председателят на Управителния съвет на Фед Филип Джеферсън.
Най-убедените привърженици на ИИ смятат, че трудът ще се промени толкова драстично, че ще е нужен универсален базов доход. Повечето прогнози очакват по-плавна трансформация. McKinsey изчислява, че до 2030 г. около 30% от работните места в САЩ могат да бъдат автоматизирани, а близо 60% ще се променят съществено. Анализатори на Gartner пък предполагат, че до 2027 г. ИИ ще създаде повече работни места, отколкото ще премахне.
Суперинтелект още сега?
Напредъкът в ИИ отваря перспективата за свръхинтелигентни машини, като в научната фантастика.
Основателят на Anthropic Дарио Амодей твърди, че следващото ниво на ИИ може да се появи още през 2026 г. и да стане по-умно от носители на Нобелова награда. Той говори за т.нар. изкуствен общ интелект (AGI), който ще работи на по-висок стандарт от всеки човек. Шефът на OpenAI Сам Олтман каза, че до началото на 2028 г. компанията му може да създаде „истински ИИ изследовател“, способен на научни открития. Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг похарчи стотици милиони долари през 2025 г., за да привлича учени с цел постигане на AGI.
От другата страна е отиващият си главен учен по ИИ на Meta Ян ЛеКун, който нарича приказките за „гении, произвеждани в център за данни“, „пълни глупости“.
Медиите пред приливна вълна
Генеративният ИИ е „най-голямата промяна в информационната екосистема от времето на печатната преса“, казва консултантът Дейвид Касуел пред АФП.
Традиционните медии са заплашени от чатботове и от AI-обобщенията на Google, които преразказват съдържание, без потребителите да посещават сайтовете. Това подкопава трафика и приходите. Възможните стратегии за оцеляване включват превръщане във „високостойностни“ продукти като „Икономист“, въвеждане на техническо блокиране срещу AI модели, или търсене на компенсации чрез съдебни дела и партньорства, каквито вече имат „Ню Йорк Таймс“, „Асошиейтед прес“ и АФП.
„Мръсотията“
Въпреки обещанията за лечение на рак и решения за климата, мнозина виждат като най-видим ефект засега „ИИ мръсотията“ – нискокачествено съдържание, създадено от алгоритми. То се произвежда лесно, но носи кликове и приходи, като манипулира алгоритмите на платформите.
Често тези материали се представят като реални и заливат социалните мрежи – от фалшиви музикални групи в Spotify до TikTok клипове, които уж показват експлозии на фронта в Украйна. Платформите отговарят с етикети, модерация и антиспам мерки, но засега няма универсално решение, което да спре вълната.
