Анализи
Срокът за промени в законопроекта за държавния бюджет за 2023 г изтича днес
Пет са предложенията за промени в законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване
Пет предложения за промени в законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване са постъпили между двете четения на проекта, внесен от Министерския съвет, показва справка в интернет страницата на Народното събрание. Срокът за предложенията изтече в края на работния ден вчера.
Днес изтича срокът за подаване на предложения за промени между двете четения на Законопроекта за държавния бюджет на България за 2023 г. на Министерския съвет, който се очаква да бъде приет от Народното събрание до края на месеца. Справка тази сутрин в страницата на парламента показва, че досега са подадени десет предложения.
Бюджетната парламентарна комисия ще разгледа законопроекта за бюджета на ДОО на второ четене утре. Той беше приет от парламента на първо четене на 11 юли с гласовете на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България". "БСП за България" и "Има такъв народ" гласуваха "против“, а "Възраждане" и ДПС се въздържаха.
Предложенията са насочени към увеличение на възнагражденията на служителите на Националния осигурителен институт, увеличение на дневния минимален размер на обезщетението за безработица, признаването на майчинството за действителен осигурителен стаж при преценяване на правото за пенсиониране при недостатъчен осигурителен стаж, както и за облекчаването на достъпа до осигурителни права на земеделските производители.
Законопроектът на Корнелия Нинова, Георги Гьоков и група депутати от ПГ "БСП за България" предвижда увеличение на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване от предложените от МС в частта "Разходи" - 21 794 046 500 лв. , на 23 003 546 500 лева, като се предлага увеличението на размера на получените допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства от 10 225 359 500 лева, предложени от МС, на 11 434 859 500 лева. Предлагат се и промени в бюджета на Националния осигурителен институт в частта разходи за персонал от 103 309 700 лева на 118 309 700 лева. Левицата предлага увеличаване на размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 780 лева на 850 лева.
С предложения за промени в Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона левицата предлага да се създаде отделна алинея, с която да се регламентира, че пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 1 август 2023 г. по реда на съответните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, но процентът за годините и месеците осигурителен стаж да е 1,35 за всички пенсии. Друго предложение е за увеличението от 1 август 2023 г. на вдовишките добавки от сегашните 26,5 на сто на 30 на сто от пенсията на починалия съпруг. Предлага се и увеличение на добавката от учителския пенсионен фонд за учителите, които са придобили право на пенсия по-рано. В момента тази добавка е 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, а от левицата предлагат тя да стане 0,5 на сто.
С промените, предложени на депутатите Георги Гьоков, Манол Генов и Иван Петков от ПГ "БСП за България", се предлага дневният минимален размер на обезщетението за безработица от 18 лева да стане 23 лева.
Вносителите на третото предложение за промени в Закона за ДОО - Десислава Атанасова, Деница Сачева, и група депутати от ПГ на ГЕРБ-СДС предлагат заложените в настоящия проектобюджет на НОИ за 2023 г. разходи за персонал в размер на 103 415 200 лв. да бъдат с увеличени с 15 процента. В този случай заложените в проектобюджета на НОИ за 2023 г. общо разходи за персонал ще станат 111 245 200 лв., което изисква допълнителни средства от 7 830 000 лв. за полугодието или 1 305 000 лв. на месец, посочват вносителите.
Четвъртото предложение за промени в Закона за ДОО с вносители Мустафа Карадайъ и група депутати от ПГ ДПС се предлага да отпадне изискването в КСО земеделските производители да доказват продажбата на растителна или животинска продукция за установяване на наличие на осигуряване. Според ДПС това изискване създава затруднения за ползването на осигурителни права от тези хора. Друго предложение предвижда периодът на майчинството да се признава за действителен осигурителен стаж при преценка правото на пенсия, ако има недостатъчен осигурителен стаж (поне 15 години действителен стаж и навършени 67 години).
Вносителите на петото предложение за промени в Закона за ДОО - Костадин Костадинов, Цончо Ганев и група депутати от ПГ "Възраждане", също предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване.
В предложенията на МС за промени в ДОО е залегнало в частта "приходи" минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители да се запази на 710 лв. от 1 януари 2023 г. и да се увеличи на 780 лв. от 1 август 2023 г.. Размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" и фонд "Пенсии на лицата по чл. 69", както и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване се запазват на нивата от 2022 г. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3400 лв.. За 2023 г. не се правят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
Определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 90 000 лв. от приходите на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Общата сума на приходите и трансферите за 2023 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага да е в размер на 21 801 400 000 млн. лв. или с 3 553 700 000 лв. повече в сравнение с 2022 г.
Предлага се повишаването на изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд. Осъвременяват се от 1 юли 2023 г. с 12 на сто по т. нар. швейцарско правило пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г., което има най-голям бюджетен ефект. Увеличава се с 12 на сто и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 467 лв. на 523,04 лв.
Друго предложение в проектозакона на МС е за увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г. Увеличава се максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" от 1775 лв. на 1950 лв.; запазват се максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото от 2022 г. - 3400 лв.; запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 18,00 лв. и максималният дневен размер - 85,71 лв.; запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице - 540 лв.. В проектозакона на МС се предлага запазване на периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане - 410 дни.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност - първите три работни дни от осигурителя, а от четвъртия ден - от Държавното обществено осигуряване.
Общият размер на разходите за пенсии, парични обезщетения и помощи, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2023 г. е 21 801 400 000 лв., в т.ч. предоставени трансфери в размер на 7,4 млн. лв., от които 3,1 млн. лв. за Министерството на здравеопазването, 4 млн. лв. за Министерството на труда и социалната политика и 250 000 за Министерство на транспорта и съобщенията.
Планираните разходи за пенсии без капиталовия трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на ЕС, ЕЦБ и ЕИБ за 2023 г. са 19 163 200 000 лв. Предвидените разходи са с 3 657 400 000 лв. или с 23,6 на сто повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г.
За 2023 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 2 466 200 000 лв., което е увеличение със 180,6 млн. лв. повече спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Предвидено е увеличение на разхода за парични помощи за профилактика и рехабилитация с 3,3 млн. лв. в сравнение с 2022 г., което е мотивирано със стремежа за увеличаване обхвата на програмата за профилактика и рехабилитация с 5000 души.
В законопроекта разходите за административна издръжка са запазени на нивата от 2022 г. - 48,3 млн. лв.
Средствата за капиталови разходи за 2023 г. се предвижда да са в размер на 7,2 млн. лв. Проектът на средствата за капиталовите разходи е съобразен с необходимите действия за стопанисване, управление и обновяване на материалната база, посочват вносителите на законопроекта.
