Световната икономика е изправена пред риск: Скок на енергийните цени и нова вълна на инфлация

Продължителен конфликт в Близкия изток крие опасност от рязък скок на енергийните цени и нова вълна на инфлация. Най-оптимистичният сценарий за световната икономика предполага последната война в региона да приключи в рамките на няколко седмици, добивът на петрол и газ да продължи, корабоплаването през Ормузкия проток да бъде възстановено и да се избегне сътресение в глобалните доставки на енергия, а страховете от инфлация да отслабнат.

Експертите обаче предупреждават, че подобно успокоение може да се окаже прибързано. Американските и израелските бомбардировки над Иран, както и иранските ответни действия в региона, задействаха рискове, които сериозно застрашават глобалните икономически перспективи.

Най-сериозните опасения са свързани с възможността иранското правителство - притиснато до ръба - да предприеме по-агресивни ответни удари, приемайки почти сигурното засилване на бомбардировките над собствената си територия като цена за продължаване на конфликта. Подобен ход вероятно би бил насочен към способността на регионални сили като Катар и Саудитска Арабия да произвеждат петрол и газ.

Всяко развитие, което удължава конфликта или застрашава източниците на енергийни суровини, почти неизбежно ще повиши цените и ще подхрани инфлацията. Това може да принуди централните банки по света да увеличат лихвените проценти, оскъпявайки ипотеките, автомобилните кредити и останалото финансиране. Последицата би била свиване на потреблението и инвестициите - класически път към икономически спад.

„Намираме се в изключително несигурен период“, заяви Кенет С. Рогоф, бивш главен икономист на Международния валутен фонд и професор в Харвард.

Рогоф, който е и шахматен гросмайстор и изследовател на историята, изрази скептицизъм към убеждението, че конфликтът ще бъде краткотраен. Той направи паралел с убийството на престолонаследника на Австро-Унгарската империя преди повече от век – събитие, което отприщи световен пожар.

„Това е малко като да попитате, когато ерцхерцог Фердинанд беше убит, какви ще бъдат макроикономическите последици, без да имате представа какво следва“, каза Рогоф.

 „Когато започна Първата световна война, всички мислеха, че ще приключи за месец“, допълни той.

В центъра на тревогата остава съдбата на енергията от Близкия изток - регион, който осигурява 30% от световния петрол и 17% от природния газ. Всяко прекъсване на този поток би довело до проблеми за най-големите вносители - водещите икономики в Източна Азия и Европа.

При всяка нова заплаха за достъпа до близкоизточен петрол се правят сравнения със 70-те години, когато Организацията на страните износителки на петрол предизвика поредица от шокове. Тогава ограничаването на предлагането доведе до безпрецедентни сцени в САЩ - дълги опашки пред бензиностанциите и рекордни цени.

Днес, както и тогава, вниманието е насочено към Ормузкия проток - тесния морски коридор край Иран, свързващ Персийския залив с Индийския океан. През него преминава около една пета от световния петрол, голяма част от който е предназначен за Азия.

Въпреки историческите паралели, съществуват и различия. Картелът, известен днес като ОПЕК Плюс, вече заяви готовност да увеличи добива, за да компенсира евентуални загуби. Благодарение и на ръста на производството в САЩ, глобалното предлагане на петрол обичайно надвишава търсенето.

Много държави използваха уроците от 70-те години, за да засилят енергийната си самостоятелност. Осъзнаването на геополитическите рискове, както и на климатичните промени, ускори прехода към възобновяеми източници, като Китай и Европа инвестират сериозно във вятърна и слънчева енергия.

Настоящата криза обаче показва, че светът остава силно зависим от изкопаемите горива. Ако корабоплаването през Ормузкия проток бъде възпрепятствано за повече от няколко седмици и ирански ракети нанесат щети на рафинерии, това ще надделее над краткосрочните ползи от чистата енергия.

Изваждането от строя на рафинерии би ограничило производството на нефтохимически продукти, включително торове, което може да повиши разходите за производство на храни и да задълбочи недохранването в Субсахарска Африка и Южна Азия.

„Петролът и газът все още са изключително важни“, подчерта Керсти Хаугланд, главен икономист в норвежката инвестиционна банка „ДНБ Карнеги“.

„Има още много дълъг път“, добави тя по отношение на зеления преход.

Цените на петрола скочиха с над 10% в понеделник, отразявайки опасенията за достъпа до глобалните доставки, но по-късно се понижиха, което подсказа, че тревогите засега са ограничени до износа от региона.

Китай, Япония, Германия, Южна Корея, Тайван, Италия и Испания - значими износители на индустриални стоки - вече са под натиска на търговската война на президента Тръмп. Нов рязък скок на цените на горивата би задълбочил предизвикателствата им.

„Най-уязвимите части на света са Европа и Източна Азия, тъй като разчитат на вносна енергия“, посочи Аднан Мазарей от Института „Питърсън“ за международна икономика във Вашингтон.

Залозите станаха още по-очевидни, след като държавната катарска компания обяви спиране на производството на втечнен природен газ поради рисковете при транспортирането му през Ормузкия проток, което доведе до 50% скок на цените на газа в Европа.

САЩ изглеждат по-защитени като най-големия производител на суров петрол и водещ износител на втечнен газ. По-високите цени обаче почти сигурно ще се отразят върху американските потребители чрез по-скъп бензин, което ще се прехвърли върху останалите стоки и услуги.

Дългосрочното въздействие на конфликта вероятно ще засили инфлационния натиск, смята Рогоф. Съединените щати ще трябва да попълнят оръжейните си запаси, което ще увеличи държавния дълг.

„Ще се окажем принудени да харчим много повече за армията и това ще има отражение върху лихвените проценти и инфлацията“, каза Рогоф. „Това вече е заложено в уравнението.“