Анализи
Тенденцията се обръща: Не безработицата, а здравните разходи са водеща причина за свръхзадлъжнялост в Германия
Financial Tribune
Ново изследване показва, че здравословните проблеми вече стоят зад близо всеки пети случай на свръхзадлъжнялост в Германия, изпреварвайки безработицата и разводите.
Германия отдавна се гордее със своята щедра социална държава – безплатни университети, универсално здравеопазване и обещание за защита при житейски кризи са част от националната идентичност, поне на теория. На практика обаче болест, инцидент или зависимост от наркотици могат да тласнат домакинствата в дългова спирала, която трае с години, сочи доклад, публикуван от Института за финансови услуги и Фондацията за превенция на свръхзадлъжнялостта.
Според данните 17,6% от случаите са свързани с болест, следвани от безработица или намалена заетост (15,3%) и развод/раздяла (9,1%). За десетилетия именно безработицата е най-честият фактор, но тенденцията вече се обръща: здравословните причини се превръщат в основния двигател на дълговата криза.
Разпределението е тревожно: 13% посочват заболяване, 4,4% – зависимости, а 0,3% – инциденти. Консултанти описват явлението като „бавногорящ фитил“, съобщава „Евронюз“.
Здравословните проблеми често натрупват нови разходи върху и без това ограничени бюджети – плащания по здравни услуги, намалени доходи заради по-малко работни часове, скъпи терапии, които не се покриват изцяло от застраховката. Това, което започва като управляемо напрежение, бързо се превръща в неплатени сметки, уведомления от колектори и накрая – производство по несъстоятелност.
Германската здравна система е изградена върху принципа на социалната сигурност и се характеризира с двупистов модел – обществено здравно осигуряване (GKV), което обхваща 88,2% от населението, и частно (PKV), с около 11,1%.
Дори в рамките на GKV, пациентите доплащат – например 10% от стойността на медикамента, но не по-малко от 5 и не повече от 10 евро на лекарство. Министерството на здравеопазването признава, че осигурителните каси не уведомяват автоматично за достигането на лимита на тези доплащания. Застрахованите трябва сами да подадат молба за освобождаване – процес, който мнозина не познават или не успяват да управляват в момент на болест.
Проучвания сочат, че 62% от гражданите дори не знаят за възможността за възстановяване на доплащания, а 28% – за освобождаване от тях. Това, според доклада, създава допълнителни неравенства.
Уязвими домакинства
Финансовите дисбаланси при търсещите помощ са шокиращи. През 2024 г. средното ниво на дълг е 14 908 евро на човек, а средният месечен доход – едва 990 евро. Това означава, че типичният клиент дължи повече от годишния си доход.
Докладът посочва още, че:
- 14,5% от задлъжнелите са самотни родители, близо 80% от тях жени.
- 60% живеят сами, без опора от семейство.
- 24% дължат на над 20 кредитори, което прави преструктурирането изключително трудно.
Хората търсят помощ твърде късно
Още един тревожен факт е колко дълго хората изчакват преди да потърсят професионална помощ. През 2024 г. средната продължителност на консултациите е 124 дни, или около четири месеца. Повечето пристигат едва когато дълговете вече са неконтролируеми – след поредица от писма от кредитори и под тежестта на нарастващ психологически стрес.
