Анализи
Увеличението на заплатите изостава от инфлацията
Financial Tribune
Началото на годината е периодът на формиране на очаквания за това какво ще се случи през нея. На базата на все по-пълните данни за предходната година и на проучвания сред бизнес лидерите и потребителите официалните институции моделират процесите и тенденциите за предстоящата година. Моделите обаче използват коефициенти (еластичности), които се отнасят за минали периоди и често механичното им екстраполиране напред в бъдещето не дава добри прогнозни резултати. Прогнозирането се усложнява допълнително в периоди на пречупване на съществуващи тенденции, когато икономиките трябва да се приспособяват към различни условия и равновесия, се посочва в анализ на финансита Димитър Чобанов за „Труд“.
Важен момент при официалните прогнози е, че тяхната цел е не само да покажат очакванията на съответната институция, но в по-голяма степен да повлияят върху формирането на очакванията на икономическата публика - бизнес и домакинства. Освен това прогнозите се използват и за чисто политически цели, особено преди избори. Така съвсем съзнателно може да се прогнозира значително по-благоприятно развитие на икономиката, отколкото са действителните очаквания на експертите от дадена институция.
Така например в наличните прогнози в началото на 2022 г. силно подцениха темпа на инфлацията за тази година. По този начин те повлияха върху определянето (и повишаването) на заплатите в големите компании, което обичайно се случва през този период на годината. Така бяха приложени ставките от предходните години, когато инфлацията беше значително по-ниска или дори имаше понижение на равнището на потребителските цени. В резултат от това през годината покупателната способност на доходите на тези работници се понижи (тоест те фактически обедняха).
В настоящата статия ще разгледам накратко прогнозите на Международния валутен фонд, публикувана в Световните икономически перспективи от октомври 2022 г., Есенната прогноза на Европейската комисия, актуализираната прогноза на Българската народна банка към края на 2022 г. и есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.
Външната среда
Като малка и силно отворена икономика развитието в България в голяма степен се определя от външни фактори. Тя е силно интегрирана по линия на търговията и инвестициите с икономиките от Европейския съюз. Прогнозите и на МВФ, и на ЕК са за забавяне на реалния растеж в ЕС през 2023 г., като втората всъщност предвижда сериозен спад. Според ЕК реалният растеж на БВП през 2023 г. ще бъде едва 0,3%, което може да се тълкува фактически като задържане и дори спад на съвкупния доход.
Според доклада към прогнозата европейската икономика се намира пред точка на пречупване след възстановяването до предпандемичните стойности. Инфлационният натиск обаче е по-обхватен от очакваното. Войната в Украйна и забавянето на външното търсене оказват все по-силно негативно въздействие. Така слабите перспективи пред растежа се съчетават с все още високи темпове на инфлация.
Поскъпването на енергийните суровини също се отразява неблагоприятно на европейските икономики, които не могат напълно да компенсират нарасналите производствени разходи в продажните си цени и заедно с това губят конкурентни позиции на международните пазари. От друга страна индексацията на работните заплати изостава от темпа на инфлация, което води до намаляване на покупателната способност на работещите, като процесът се задълбочава от поевтиняването на еврото на валутните пазари. Освен това програмите за компенсиране на потребителите и бизнеса за високите цени на електроенергията увеличават допълнително и без това високите бюджетни дефицити. Спадащите реални доходи, влошените настроения на домакинствата и голямата несигурност допринасят за ограничаване на планираните разходи за потребление и инвестиции.
Също така отслабва въздействието на някои от факторите, които подкрепят растежа. Ефектът от възстановяването на потреблението на някои стоки и услуги в резултат от отварянето на икономиките вече е изчерпан, а инфлацията пречи на по-нататъшното му разширяване, като освен това изяжда натрупаните в периода на пандемията спестявания.
Възможностите за реакция чрез фискалната политика са ограничени, тъй като ангажираният вече ресурс за подпомагане на домакинства и бизнеси е твърде значителен и дефицитите вече са твърде високи. Достигнатите равнища на държавните дългове в много от европейските икономики отдавна са надхвърлили считаните за устойчиви съотношения спрямо съвкупния доход. Освен това затягането на паричната политика на Европейската централна банка повишава разходите за обслужването им и упражнява допълнителен натиск върху дефицитите.
Според ЕК дълбоката рецесия в ЕС не е твърде вероятна, но самият факт, че проблемът се споменава изобщо е достатъчно показателен. Рисковете са свързани с войната в Украйна и налагането на допълнителни санкции срещу Русия. Топлата до момента зима е благоприятна от гледна точка на потреблението на природен газ и поради това цените на този ресурс и на електроенергията са относително ниски в началото на 2023 г. Само че спадът на търсенето на газ е за сметка на производството в най-развитата икономика от ЕС - Германия. Макар че в краткосрочен аспект ситуацията изглежда управляема, в по-дългосрочен необходимите доставки все още не са осигурени, въпреки засилените инвестиции в съоръжения за регазификация на втечнен природен газ.
Финансовите условия в еврозоната ще продължат да се затягат, което ще допринася за спад на цените на реалните и финансовите активи и за повишаване на волатилността при акциите и корпоративните облигации. Вероятно е основните лихвени проценти да продължат да се покачват, което ще се подкрепя от настъпването на падежи на операциите по дългосрочно рефинансиране на банките в средата на годината.
Свиване на европейските икономики се очаква в началото на 2023 г., но то ще бъде компенсирано през втората половина на годината, така че като цяло растежът да бъде близо до 0%. За това ще допринася и неблагоприятната външна за ЕС среда. Отражението върху пазара на труда ще бъде слабо.
Очаквания за България
Конкретните очаквания за отделните икономически показатели са представени в таблицата, но правят впечатление силно различаващите се стойности. Най-висок реален икономически растеж прогнозира МВФ (3%), докато най-нисък се предвижда от БНБ - едва 0,4%. Прогнозата на ЕК е относително оптимистична - въпреки невисокият растеж от 1,1% в реално изражение този темп би отредил трето място на българската икономика в ЕС по този показател.
Прогнозата на БНБ може да се преведе като фактическо свиване на икономиката през 2023 г. Факторът за това се очаква да бъде външният сектор, където износът в реално изражение ще се понижи, докато вносът ще продължи да нараства, при положителен растеж на вътрешното търсене. Тоест ако икономиката изпадне в рецесия или растежът е близо до нулев, това ще се дължи на външни за икономиката причини. Все пак принос ще има и пазарът на труда, където заетостта леко ще се понижи.
Според ЕК забавянето на потреблението на домакинствата ще продължи поради въздействието на високата инфлация върху реалния разполагаем доход, като фактор за това ще бъде и повишаването на лихвените проценти по кредитите. Темпът на инфлация се очаква постепенно да започне да спада, като средногодишно тя се очаква да бъде 7,4% според хармонизирания индекс на потребителските цени. (Всъщност прогнозите на нито една от институциите за инфлацията през 2022 г. не се сбъднаха, като все пак БНБ не обявява очакванията си за средногодишния темп).
Състоянието на трудовия пазар ще остане затегнато, като според ЕК също не се очакват значителни изменения. Високият растеж на заплатите в началото на 2022 г. в частния сектор беше последван от повишаване и в бюджетния, като това не позволи по-съществено нарастване на заетостта през годината. През 2023 г. растежът на заплатите се очаква да се забави, но въпреки това да остане сред най-високите в ЕС. По-високите заплати в сектора на услугите обаче се очаква да допринесат за запазване на относително висока инфлация, докато хранителните продукти ще действат в посока забавяне на темпа поради базовия ефект.
Според данните в прогнозата на ЕК бюджетният дефицит през 2022 г. е оценен на 3,4% от БВП на начислена основа, което се различава от предварителните данни според МФ (2,9% от БВП). Основните фактори за повишаването на данъчните приходи през 2022 г. са инфлацията и растящите доходи от труд. Докато мерките за компенсация на високите цени на електроенергията се оценяват нетно на около 2% от БВП. Според очакванията на ЕК дефицитът ще се свие до 2,8% от БВП през 2023 г., което е в съответствие с официално обявените намерения за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г. Повишаването на бюджетните заплати и пенсиите, както и на някои трансфери, ще продължи да упражнява натиск върху публичните финанси. От друга страна държавните инвестиции се очаква да нараснат заради приключването на програмния период, което в краткосрочен период би трябвало да подкрепя икономическия растеж.
Рискове
Въпреки относително оптимистичните си очаквания МФ представя и песимистичен сценарий за 2023 г. Основните рискове, на които се основава той, са войната в Украйна, високите цени на храните и енергийните ресурси, рязкото повишаване на основните лихвени проценти на водещите централни банки и все още невъзстановените вериги на доставки на някои суровини и продукти. По-високите разходи за живот и за обслужване на кредитите ще доведат до по-ниско потребление на домакинствата и ще ограничат инвестиционната активност, което ще означава и по-бавен растеж на доходите. В резултат от това според МФ е възможно значително по-неблагоприятно развитие спрямо основния им сценарий, но въпреки това те не предвиждат спад на икономиката.
Като цяло никоя институция до момента не прогнозира свиване на българската икономика през 2023 г. Остават надеждите, че тези очаквания ще се сбъднат.
