Анализи
В НС гласуваха увеличение на заплатите за академичните преподаватели, но синдикатите готвят протест
Financial Tribune
С пълно единодушие депутатите приеха на първо четене промените в Закона за висшето образование. С тях се залага увеличаване на финансирането. Предлага се минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните университети и стипендиите за докторантите да е не по-ниска от 125% от средната брутна заплата в страната за последните 12 месеца, а на преподавателите - поне 170 на сто. Заделят се 10 млн. всяка година за научна дейност до 2030-а.
„Оптимист съм, но гледам реалността. Реалната заплата на асистента е 1810 лв. Като премахнем данъците, тя слиза на много по-ниско ниво - 1300 лв. Предстои първо заседание, за да се види дали ще бъдат приети 2200 лв.“, коментира проф. Лиляна Вълчева от синдикат „Висше образование и наука“ в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите ѝ синдикатите са чакали „три месеца да се роди тази идея“. Вълчева прогнозира, че между първо и второ четене ще се удължи срокът повече, отколкото е в правилника на Народното събрание. Проф. Вълчева подчерта, че висшето образование е система, която дава продукта на целия икономически сектор и затова е важно да ѝ се обърне внимание.
„Недостатъчното финансиране на системата на висшето образование е сериозна пречка за привличане и задържане на талантливи и мотивирани млади преподаватели“, е записано и в мотивите на вносителите от ДПС и ГЕРБ-СДС.
„Средната работна заплата за асистент към декември 2023 г. е към 2000 лв. 125% означава 2500 лв. начална заплата за асистент. Към днешна дата стъпката е от 200 лв. между академичните длъжности. Главният асистент задължително е доктор, задължително има допълнителни средства за докторската си степен. Някъде те са 180 лв., на друго място са 200 лв., но има 2-3 висши училища, при които е по-висока докторската степен - 850 лв.“, обясни проф. Вълчева.
„Ние организираме вече протести, цялата система. Вече се подписа протестната декларация, тръгна подписката. Предприемаме по-сериозна мярка. Академичното общуване не дава резултати“, заяви тя.
От КНСБ са категорични - 2 200 лева трябва да стане работната заплата за най-ниската университетска длъжност, но трябва да се актуализират и доходите на Академичния състав.
„В Бюджета за тази година няма средства за продължаващата политика на доходите на Академичния състав. Няма яснота каква част и по каква методика ще бъдат разпределени допълните средства за Държавните висши училища, БАН и НИМХ.“, коментира и пред БНР проф. Вълчева.
По думите ѝ заплатите за неакадемичния състав са с още по-голям приоритет.
