Анализи
Възможно ли е инфлацията в Европа да се завърне неочаквано през 2026 г.?
Financial Tribune
Активността в частния сектор на еврозоната се разшири за осми пореден месец през януари, но тревожното ускоряване на инфлацията в сектора на услугите може да усложни пътя на Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на лихвените проценти през тази година.
Последните експресни проучвания на Индекса на мениджърите по покупки (PMI), публикувани от Hamburg Commercial Bank (HCOB) и S&P Global, показват, че икономиката на региона остава на крехка траектория на растеж в началото на новата година.
Съставният PMI за еврозоната, който обхваща производството в промишлеността и услугите, остана без промяна на ниво 51,5 пункта през януари, малко под очакванията от 51,8.
„Възстановяването все още изглежда доста слабо“, заяви д-р Сайръс де ла Рубия, главен икономист на HCOB. Макар активността в сектора на услугите да остана в зоната на растеж, секторът показа признаци на охлаждане. PMI за услугите в еврозоната се понижи до 51,9 пункта през януари — най-ниското си ниво от четири месеца — спрямо 52,4 през декември, оставайки под очакваните 52,6.
Растежът в производствения сектор, от своя страна, продължи да среща трудности, като PMI остана малко под прага от 50 пункта за трети пореден месец, което сигнализира за продължаващо свиване.
Инфлационни рискове
Най-сериозното притеснение, произтичащо от данните за януари, обаче е повторното ускоряване на инфлацията в сектора на услугите.
Въпреки че инфлацията в еврозоната спадна до 1,9% през декември — под целта от 2% на ЕЦБ — докладът за PMI за януари показва, че базисният ценови натиск далеч не е отслабнал.
„Инфлацията в сектора на услугите, който централната банка наблюдава особено внимателно, се е повишила значително по отношение на продажните цени“, заяви Де ла Рубия.
Инфлацията на продажните цени достигна най-високото си равнище от април 2024 година, движена основно от сектора на услугите. За разлика от това, производствените изходни цени продължиха да отбелязват слабо понижение.
„За ЕЦБ тези резултати са всичко друго, но не и успокояващи“, добави Де ла Рубия, като предположи, че политиците може да се почувстват оправдани в предпазливата си позиция. Според него някои от по-„ястребски“ настроените членове на Управителния съвет на ЕЦБ дори биха могли да аргументират, че следващият ход по лихвите трябва да бъде повишение.
В последната си прогноза за инфлацията ЕЦБ предвиди равнище от 1,9% през 2026 година и 1,8% през 2027 година. На последното заседание на банката през миналия месец председателят Кристин Лагард заяви, че „едва ли е изненадващо“ инфлацията в услугите да се движи над очакванията и да допринася за текущото ниво на инфлация.
Тя добави, че това се компенсира от спада в цените на стоките, като отбеляза, че двата компонента се движат в противоположни посоки.
Въпреки смесените данни за активността и подновените инфлационни опасения, бизнес доверието в еврозоната се подобри осезаемо.
Оптимизмът за годината напред достигна 20-месечен връх, подкрепен от по-добри нагласи както в промишлеността, така и в сектора на услугите. Производителите отчетоха най-високото си ниво на оптимизъм от почти четири години.
Различаващи се национални тенденции
По-подробен поглед към двете най-големи икономики в еврозоната разкрива разнопосочни траектории.
Частният сектор в Германия показа признаци на подновен импулс, като съставният PMI се повиши до тримесечен връх от 52,5 пункта през януари спрямо 51,3 през декември и надхвърли очакванията от 51,6.
„Данните показват добър старт на новата година като цяло. Производственият обем и новите поръчки се върнаха към слаб растеж, докато секторът на услугите отчете по-убедително ускоряване на активността“, каза Де ла Рубия.
За разлика от това, икономиката на Франция отново премина в свиване. Съставният PMI за Франция спадна до 48,6 пункта през януари спрямо неутралното ниво от 50 през декември, отбелязвайки първо завръщане към спад от октомври насам и оставайки под пазарните прогнози.
Външни фактори продължават да оказват натиск върху френските компании, особено върху износителите.
„Подновените митнически заплахи от страна на САЩ, включително перспективата за 200% мито върху френското шампанско, подчертават колко крехка остава външната среда“, заяви Йонас Фелдхузен, младши икономист в HCOB.
Макар подобни мерки да може да са политическо позьорство, те засилват несигурността за експортно ориентираните компании, които вече се борят със силно евро и нарастваща конкуренция от Китай.
Въпреки че перспективата за решение по националния бюджет за 2026 година предлага известна политическа стабилност, Фелдхузен предупреди, че френската промишленост все още е изправена пред труден път. „Дали индустрията ще поеме по пътя на възстановяване през 2026 година остава несигурно“, каза той, като отбеляза, че новите поръчки продължават да се свиват, а износът остава под натиск.
