Анализи
Винсент Кампос: За България декарбонизацията трябва да остане приоритет
Financial Tribune
Тема: Актуална ситуация с енергийната сигурност на ЕС и България
Винсент Кампос е бивш дипломат, стратег и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и отбраната, пише Tribune.bg.
Той е и бивш говорител на Бюрото за енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, а между 2009 и 2011 г. е говорител на посолството на САЩ в България.
Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.
Първата година от непровокираната инвазия на Русия в Украйна създаде значителни предизвикателства за достъпа на Европа до надеждни и достъпни източници на енергия. Кои бяха основните фактори, които позволиха на ЕС да излезе от тази енергийна криза и да достигне до относително стабилното състояние, което виждаме днес?
Зловещите действия на Русия изправиха ЕС пред решаващ кръстопът по отношение на бъдещето на енергийната сигурност на неговите държави-членки. Окончателните действия и решителната решимост за значително намаляване на зависимостта на ЕС от руските доставки, поставят основата за учебникарски пример за енергийна сигурност чрез енергийна диверсификация в огромен мащаб.
Разработването на нови пазари, установяването на твърда стратегия за възобновяеми енергийни източници и повишаването на ефективността, където е възможно, са само няколко примера, които поставят ЕС на солидна траектория за постигане на енергийната стабилност, към която спешно се стреми. По-меката от обичайното зима, заедно с доставките на LNG от САЩ, бяха два фактора, които помогнаха на ЕС да постигне целите си.
Как бихте оценили сегашното състояние на енергийната сигурност на България и какви стъпки трябва да предприеме страната, за да подобри сегашната енергийна ситуация, като същевременно се следва и целите за декарбонизацията?
Като цяло енергийната позиция на България отговаря на текущите изисквания. Съществуват обаче специфични области, които изискват повече внимание, за да се гарантира, че България следва пътя към целта за нулеви въглеродни емисии за 2050 г. Например, развитието на офшорни вятърни енергийни мощности и производство в Черно море е все още в начален етап и трябва да продължи напред без закъснение. Потенциалът за разширяване на слънчевата енергия е практически неограничен. И както споменах в миналото, достъпът до огромните количества местен природен газ може да превърне България в нетен износител на природен газ в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
Като надежден партньор от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), България може да играе ключова роля в развитието на Вертикалния (газов) коридор, където напълно работещият междусистемен газопровод Гърция-България (ICGB) може да бъде свързан с Румъния, за да снабдява държави като Молдова, които отчаяно се нуждаят от природен газ от надежден източник. Освен това сътрудничеството както с Румъния, така и с Турция в проучването и производството на природен газ в Черно море е още една област, която си струва устремено да се преследва.
Ключът към всеки успех изисква пълно сътрудничество и координация между политическите лидери, бизнес сектора и гражданското общество (мозъчни тръстове, НПО, академичните среди и заинтересованите общности). По същество правителството не трябва да действа едностранно, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) трябва да се увеличат, а гражданското общество трябва да стане напълно информиран и ангажиран партньор. Тази система трябва да работи в унисон с обща визия и споделена отговорност към всички български граждани.
COP 28 (Конференцията по изменение на климата) на ООН се проведе наскоро в Обединените арабски емирства и приключи през декември 2023 г. Кои резултати от това събитие ще да имат най-голямо въздействие върху България?
Миналогодишното събитие беше най-голямото досега с над 85 000 участници и присъстваха повече от 150 държавни и правителствени ръководители. Основната тема, която беше поставена, беше необходимостта от ускоряване на действията в целия спектър за справяне с изменението на климата. COP28 приключи със споразумение, което сигнал за „началото на края“ на ерата на изкопаемите горива, но не успя да установи никакви целеви времеви рамки. В тази връзка посланието беше ясно – бързата експанзия на възобновяемите енергийни източници трябва да играе ключова роля, а България е в добра позиция да следва тази цел.
Отделно, ролята на природния газ като преходно гориво не се е променила и ще остане жизненоважен енергиен източник, докато не-въглеродните и нисковъглеродните източници като възобновяеми енергийни източници се увеличават като количество. След като това бъде постигнато, използването на природен газ може да бъде намалено, както виждаме, че прави ЕС в съответствие с целта, заложена в Парижкото споразумение за климата за достигане на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г.
Междувременно секторът на природния газ ще продължи да изисква инвестиции, за да отговори на текущите енергийни нужди. Условна времева линия от проектирането до вземането на окончателно инвестиционно решение до започване и завършване на изграждането на газопровод може да отнеме приблизително 15 до 20 години за получаване на положителна възвръщаемост на инвестицията. Този график категорично предполага, че планирането и финансирането на тези проекти ще трябва да продължи със стабилни темпове поне през следващите 10 години, а вероятно и по-дълго. Този цикъл може да предостави на България солидна възможност да развие вътрешните си газови източници и да изгради необходимата инфраструктура за подпомагане на газоразпределението.
Какво ще кажете за големите замърсители и въглеродно-интензивните държави като Китай, които продължават да използват въглища, докато други страни, които намаляват зависимостта си от въглища, често страдат от непредвидени последици? Това изглежда ли ви справедливо?
Всички страни трябва да вземат предвид своята уникална ситуация, за да постигнат целите за декарбонизация по възможно най-справедлив и разумен начин. Например САЩ и Китай са двата най-големи производители на въглеродни емисии. Въпреки това САЩ започнаха мащабна програма за ускоряване на развитието на водорода и възобновяемата енергия, докато Китай се превърна в световен лидер в производството на електрически превозни средства. Въпреки че подобни постижения са забележителни, те не прикриват реалността, че намаляването на въглеродните емисии и постепенното премахване на използването на въглища трябва да станат нещо повече от просто приоритет – постепенното премахване е абсолютен императив!
За България декарбонизацията трябва да остане приоритет, независимо дали в София или Стара Загора, или Варна, или на други места. Намаляването на зависимостта от въглища трябва да вземе предвид въздействието върху местното население. Обучението за нова работа и намирането на нова работа са две ключови дейности, които правителството трябва да взема предвид, когато взема решения и предприема действия за намаляване на енергията от въглища.
Постигането на напредък към свят с нулеви въглеродни емисии през 2050 г. няма да е лесно.
***
Topic: Energy Security Update for EU and Bulgaria
The first year of Russia’s unprovoked invasion of Ukraine created significant challenges for Europe’s access to reliable and affordable sources of energy. What were the main factors that allowed the EU to emerge from that the energy crisis and arrive to a relatively stable status that we see today?
Russia’s malign actions brought the EU to a crucial crossroads with respect to the future of energy security for its member states. The definitive actions and decisive resolve to significantly reduce EU’s reliance on Russian energy set the foundation for a textbook example of energy security through energy diversification at a massive scale.
Developing new markets, establishing a firm strategy on renewables, and increasing efficiency wherever possible are just a few examples that put the EU on a solid trajectory to achieving the energy stability that it urgently sought. The milder than usual winter along with LNG shipments from the United States were two factors which helped the EU achieve its goals.
How would you assess Bulgaria’s current energy security situation, and what steps must Bulgaria take in order to improve the energy status quo while also addressing decarbonization goals?
In general, Bulgaria’s energy posture is meeting current demands. However, there are specific areas that need attention to ensure that Bulgaria stays on track towards the zero carbon emissions goal for 2050. For example, development of offshore wind energy capacity and production in the Black Sea is still in its nascent stages and must move forward without delay. The potential to expand in solar energy is virtually unlimited. And as I have mentioned in the past, accessing the vast amounts of domestic natural gas landside could turn Bulgaria into a net natural gas exporter within Central and Eastern Europe (CEE).
As a reliable CEE partner, Bulgaria can play a key role in developing the Vertical (gas) Corridor where the fully-operational Interconnector Greece-Bulgaria (ICGB) can be linked into Romania to support locations such as Moldova which desperately need natural gas from a reliable and friendly source. Additionally, cooperation with both Romania and Turkey in Black Sea natural gas exploration and production is yet another area worth vigorously pursuing.
The key to any success requires full cooperation and coordination among political leaders, the business sector, and civil society (Think Tanks, NGOs, academia, and impacted communities). In essence, the government must not act unilaterally, Foreign Direct Investment (FDI) must increase, and civil society must become a fully informed and involved partner. This system must work in unison with a common vision and a shared responsibility to all Bulgaria citizens.
The UN’s COP 28 (Climate Change Conference) recently took place recently in the United Arab Emirates and concluded in December 2023. Which results from that event should have the greatest impact on Bulgaria?
Last year’s event was the largest ever with over 85,000 participants and more than 150 Heads of State and Government in attendance. One major theme that emerged was the need to accelerate actions across the spectrum to address climate change. COP28 closed with an agreement that signals the “beginning of the end” of the fossil fuel era but stopped short of establishing any target timelines. In this regard, the message was clear that the rapid expansion of renewables must play a key role, something that Bulgaria is well positioned to pursue.
Separately, the role of natural gas as a transition fuel has not changed and will remain a viable energy source while non- and low-carbon sources such as renewables are scaled up. Once that is achieved, the use of natural gas can be reduced as we have seen recently in the EU in accordance with the Paris Climate Accord goal for reaching net zero carbon emissions by 2050.
Meanwhile, the natural gas sector will continue to require investment to meet on-going energy demands. A notional timeline from project design to making a Final Investment Decision (FID) to initiating and completing construction of a gas pipeline can require an estimated 15 to 20 years to obtain a positive Return on Investment (ROI). This timeline strongly suggests that planning and financing these projects will need to continue at a robust pace at least the next 10 years and probably longer. This cycle can provide Bulgaria with a solid opportunity to develop its domestic gas sources and construct the necessary infrastructure to support gas distribution.
What about major polluters and carbon-intensive countries such as China that continue to use coal while other countries that reduce their reliance on coal often suffer unintended consequences? Does this seem fair to you?
All countries must take their unique situation into consideration to achieve decarbonization objectives in as fair and reasonable manner as possible. For example, the United States and China are the two largest producers of carbon emissions. However, the U.S. has embarked on a massive program to accelerate the development of hydrogen and renewable energy while China has become the world leader in the production of electric vehicles. While such achievements are noteworthy, they do not avoid the reality that carbon emissions reduction and the phasing out of the use of coal must remain more than just a priority – the phase out is an absolute imperative!
For Bulgaria, decarbonization should remain a priority whether in Sofia or Stara Zagora or Varna or any other locations. Reducing reliance on coal must take into consideration the impact on the local population. Job training and job placement are two key activities which the government must acknowledge when making decisions and taking actions on coal power reductions.
Making progress towards a net-zero carbon emission world in 2050 will not be easy.
