Анализи
Владислав Горанов: ПВУ е в капан заради заложени спорни и никому ненужни промени, които някои кръстиха реформи
Financial Tribune
„Продължавам да смятам, че предложената стратегия на служебното правителство беше по-правилна, въпреки че се изпуснаха и възможности да се покаже по-реалистична картина на финансовия авантюризъм и профанизацията, на която бяха подложени публичните ни финанси от пролетта на 2021 година до сега. Имам предвид, че ако сегашното служебно правителство беше внесло проектобюджет за 2023г., с всички присъщи елементи, щяха да се видят огромните пробойни, зейнали в държавната сметка, заради предишни решения“, това коментира пред „24 часа“ бившият финансов министър Владислав Горанов.
По думите му темата няма да подмине и следващите два парламента.
„По време на дебатите, след първо гласуване, се прояви, макар и за малко, една коалиция, която бих формулирал като коалиция на разума. Партиите, които не се управляват от анархично настроени аферисти, обединиха усилията си да запазят, макар и временно, фискалната рамка в относително разумна орбита като отхвърлиха всички безумни предложения. Нарочно съм иронично абстрактен за да не изглеждам злобен, но съм разочарован какви хора ни губят времето“, посочи още той.
Горанов коментира и темата с отварянето на ПВУ заради заложеното в него затваряне на въглищните централи. По думите му проблемите с него са се появили още повремето на предишното служебно правителство.
„През пролетта на 2021г. Асен Василев стъпи на врата на Пеканов и започнаха да вкарват доста спорни предложения, които сега се налага да се актуализират. Този грях е на онова служебно правителство, което не можа да надскочи шарлатанията си или не я осъзнаваше. В плана бяха вкарани и доста спорни и никому ненужни промени, които някои кръстиха реформи и сега всички сме в капан. Доста голяма част от предложените т.н. реформи няма да добавят стойност за обществото ни, но за сметка на това могат възпрепятстват успеха на плана за възстановяване и устойчивост“, коментира той.
На въпроса дали има риск да „издъним“ бюджета отговорът е лесен – риск няма, бюджетът вече е „издънен“. Огромните ангажименти за разходи, които се поеха с увеличението на пенсиите и заплатите в публичния сектор тепърва ще се материализират през дефицити и дългове и то с порядъка на десетки милиарди в следващите няколко години, посочва Горанов.
На въпрос означава ли това, че вървим към рецесия или сагфлация той посочва, че е настроен оптимистично и обяснява, че с ревизии може да се постигнат по-благоприятни перспективи.
„Аз по природа съм настроен да съм повече оптимист. Спомнете си 2020г., когато още през април прогнозата на Министерството на финансите се различаваше в пъти от песимизма залял държавата от повечето анализатори. Консенсусните прогнози на повечето глобални анализатори от края на годината са за забавяне в еврозоната близко до нулев растеж или минимален спад от около -0,1 на сто. Аз мисля, че има предпоставки за ревизия в малко по-благоприятна перспектива. Топлото време в края есента и началото на зимата в Европа намали натиска върху цените на енергоносителите и настрои потребителите и бизнеса малко по-оптимистично. Прогнозите на правителството за 2023г. не предвиждат спад на българската икономика и аз споделям тези очаквания. Това, което ще е изпитание е пренастройването на всички към новата лихвена реалност. В същото време нормализацията на лихвите, минаването на положителна територия, има добри страни и би могло да даде възможност за оптимизация на бизнесмоделите на банките и преориентиране на приходната им база“, обясни той.
Владислав Горанов коментира и темата с влизането в еврозоната и валутния борд.
„Бордът ще издържи и подобен въпрос не съществува. За всичките години не паричен съвет не сме имали по-здрава котва. Котвата обаче, освен че те предпазва от рисковете на бурното море, ако не бъде вдигната, ограничава движението в избраната посока. Тук е и преходът към еврото. Имаме шанс да спазим графика да заменим лева с евро от първи януари 2024г. Предимствата са много, а най-големите рискове са да лишим от догматична основа поне две партии и куп икономисти без въображение. Дебатът за еврото обаче даде и все още дава възможност да подредим елита на държавата, или тези които се смятат за такива, от двете страни на ясен ценностен, смислов и дори геополитически разлом, така че всеки ясно да заеме мястото си и да поеме отговорността си“, обясни бившият финансов министър.
Той дава задоволителна оценка за финансовата и фискалната политика. Горанов отговаря и на въпрос за решенията за „Лукойл“ и концесията на Росенец, споразумението с Боташ.
„Споразумението с Боташ е по-скоро добра новина защото дава повече възможности да доставка на природен газ от различни източници. За „Лукоил“ смятам, че трябва стриктно да се придържаме към общоевропейските решения, но не бива да забравяме че по една или друга причина рафинерията в Бургас не може безболезнено да бъде заменена като доставчик на горива за страната. Със сигурност се дължат много отговори защо при тази цена на суровия петрол тип Уралс цените на горивата по бензиностанциите са тези. Тук смятам че натискът от страна на политиците е здравословен за поведението на конкретния икономически оператор. За корупция не мога да се обзалагам, но честите срещи на ръководството на Лукойл с предходното редовно правителство, а така също и яростната защита на интересите на рафинерията пред Европа ме оставят с усещането за непропорционална ангажираност от страна на правителството на Кирил Петков и по-специално на Асен Василев‘, заяви той.
Бившият финансов министър анализира и икономическата обстановка у нас:
„Икономиката е предимно частна и устойчивостта и зависи по-скоро от гъвкавостта на частната инициатива. Макар и с почти фатално закъснение, което се отрази на много по-висока инфлация у нас, се взеха мерки за компенсиране на цените на електроенергията за бизнеса, което помогна на редица сектори. Проблемът е, че при липсата на солиден център на властта, много лесно избуява популизма от една страна, а от друга страна липсата на стабилност и предвидимост сериозно свива оборотите на държавната машина. Администрацията започва да имитира дейност и това затруднява целия икономически живот. Показателно в това отношение е изпълнението на бюджета за 2022г. Неизпълнение на приходите от ДДС със стотици милиони, невиждано от години, и то при огромна инфлация, и в същото време неизпълнение с близо 5 на сто на разходната част на бюджета. За съжаление спестяването в разходите е по-скоро симптом на неработещата държавна машина и липсата на капацитет за управление на инвестициите на държавата, а не някаква спестовност“.
„Универсална формула няма. Тук е от една страна ролята на държавата да се погрижи за най-уязвимите, които не могат да се справят сами. Що се касае до инвестициите и намирането на работа нещата не са чак толкова драматични. Пазарът на труда е по-скоро на огромен дефицит и е готов на компромиси относно качеството на работната сила. В същото време ограничената мобилност и регионалните диспропорции допълнително обострят проблемите с доходите в някой части на страната. Това което може да помогне, поне като бързо решение е запазването на усилията за инвестиции в образование и изграждането на инфраструктура. Блокирането на публичните инвестиции през последните две години не може да се оправдава със съмнения за нередности и нарушения. Където има нарушения трябва да бъдат установени и да се носят последствията от това, но не и да се спре всичко“, посочи още той.
