Заради високите заплати в някои колцентрове, младежи у нас стават част от престъпни схеми без да си дават сметка за това

Държавата се захваща с колцентровете, за които са работили десетки българи обект на разследвания в Германия за финансови измами. В същото време работодателски организации настояват за мерки срещу фирмите-пирамиди, а от бранша твърдят, че у нас тези незаконни организации са единици.

Именно тези мними компании опериращи от България са били използвани за параван, зад който всъщност се крие финансова пирамида, ощетила граждани предимно в Германия, но и в Австрия и Швейцария. Потърпевши от разследването в Германия се оказват български служители - младежи, подведени от високите възнаграждени, за които все още не е доказано, че съзнателно са станали част от престъпната схема.

Според експерти не са редки случаите, в които възнагражденията в някои колцентрове у нас могат да достигнат няколко хиляди евро на месец, като в същото време средното за бранша е доста по-ниско. Именно огромни суми, раздавани за неквалифициран персонал е първата сигнална лампа, че нещо не е наред, обясни пред БНТ Иван Георгиев от Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии.

„По-непрофилираните позиции са на средна заплата около 2600-3000 лева, а вече по-профилираните технически позиции са от 4000 лв. нагоре. Най-често заплатите, които се предлагат за агенти с немски език, са в пъти по-високи. Работа от вкъщи или колцентър. Възможност за печалба между 3500 евро и 12 000 евро комисионна. Звучи страхотно, но най-вероятно има някаква уловка“, допълни Иван Георгиев.

До момента германската прокуратура е издала заповеди за ареста нa 16 българи, за които съдът вече е решил да бъдат екстрадирани. Освен с присъди те са заплашени и от граждански дела за обезщетения. Последният случай е от юли, когато Германия обвини 34-годишна българка за измама за 14 млн. евро.

Тя е работила в колцентър с офиси в София и Варна с фалшива самоличност и задачата ѝ била да убеждава по телефона германци да инвестират парите си в специална онлайн платформа.

Наложена ѝ е мярка подписка, докато се чака съдът да реши дали да я екстрадира. Сюжетът е добре познат на германската прокуратура, а най-често колцентровете, макар регистрирани у нас, са със собственици от Израел.

„Тези хора, влизайки да работят на тези места, не знаят, че последствията може да са много страшни за тях. Нашите партньори трябва да проявят разбиране и да разберат, че става дума за млади хора, които търсят реализация. Държавата трябва да се намеси и с всички институции и партньори да се обясни казусът“, коментира Кузман Илиев, председател на Съюза за стопанска инициатива.

„Искам точно да разбера какъв е проблемът, какъв е мащабът на проблема. Аз вече заявих - за нас е важно този проблем да бъде решен - трайно и устойчиво“, заяви социалният министър Иванка Шалапатова.

„Това са малки, малко на брой, прецедентни компании, които просто явно имат някаква криминална дейност“, каза още Иван Георгиев, Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии.

От бранша, в който работят над 90 000 души, съветват кандидатите за работа добре да проучват фирмите.