Анализи
Зайкова пред Financial Tribune: МРЗ трябва да е 1500 лв., но производителността на труда ни не го позволява
„Дългът ни расте скокообразно, дефицитът е това, което може да ни спъне за еврозоната, а не инфлацията“, коментира още икономистът
Financial Tribune
„Предвиденото увеличение на минималната работна заплата няма никаква връзка с производителността на труда и това е най-тревожният факт“. Това коментира в интервю за Financial Tribune икономистът Мика Зайкова.
Според експерта увеличението на МРЗ е належащо, а нивото ѝ трябва да бъде значително над предложеното увеличение от 1077 лева.
„Ако трябва да бъдем честни, минималната работна заплата трябва да има връзка с издръжката на живот, а издръжката на живота клони към 1500 лева. Т.е не да е 1077 лева, а 1500 лева, но в същото време това увеличение трябва да съответства на ръста на производителността. Работата е там, че това е невъзможно, защото при нас ръстът изостава“, категорична е Зайкова.
„Нивото на нашата индустрия е останало някъде в средата на 20-ти век и няма мърдане. За съжаление става все по-тежко“, допълни тя и коментира, че е нужно значително обновление и въвеждане на нови технологии в работните процеси, което пък от своя страна е свързано с инвестиции, както наши, така и чужди.
По думите на икономиста и пенсиите, и заплатите у нас са доста ниски. Средната пенсия е под 1000 лева. При заплатите също е много тежко. Някъде около 60% от работещите, дори и сега, взимат заплата под 1000 лева.
„С ръста на пенсиите и заплатите изоставаме много. В същото време обаче с цените вървим напред. Цените на основните храни вече са близки, а някои дори задминават цените, които са в Германия“.
Зайкова даде пример със заплатите в няколко държави от ЕС. Тя подчерта, че 2054 евро е минималната заплата в Германия, 1773 евро е във Франция. Минималната заплата и в Гърция, и в Румъния е по-висока от тази у нас, а цените им са по-ниски.
„Ние плащаме една от най-високите цени за електричество, най-скъпата вода. Ние плащаме безкрайно високи цени и за услугите. Цените непрекъснато растат“.
На този фон ПЧИ намаляват всеки месец
„В момента преките чуждестранни инвестиции са в порядъка на 3%, което е кошмар. Само през 2019 година бяха 30 на сто. Това се случва поради изоставането в развитието на индустрията като цяло, на строителството и всички останали отрасли в цялата икономика поради липса на инвестиции. Не може в една страна, в която всеки три месеца има избори, където няма правителство, което да застане зад дадена програма, някой да си вложи парите. Освен това България за съжаление е известна с корупцията си, с организирана престъпност“.
По думите ѝ у нас 92% от фирмите са малки и средни, но поради липса на инвестиции дали чужди, дали наши те не успяват да се развиват. Голяма пречка представляват и субсидиите, които държавата отпуска за бизнеса.
„Ние пилеем дори тези наши пари, които са предвидени за инвестиции като ги раздаваме за субсидии. Зарязали сме инвестициите, които дори са предвидени за това в бюджета. Знаете, че преди бяха 13 млрд., сега са 9,8 млрд. Работата е там, че парите не отиват по предназначение. Инвестициите, които трябва да отидат за инфраструктура било за вода, било за път, било за електроенергия, са изразходвани не повече от 1 милиард лева, а трябваше да се изразходят почти 10 милиарда“, коментира още Зайкова.
„Токът наистина е много скъп вече, но по-скъпото нещо, което се задава се нарича вода. Само в София цената на водата има вече ръст от 21 на сто, но ако тръгнем в североизточна посока, ръстът в цената на водата надвишава 50%.“
Какъв е изходът от тази ситуация
За да се излезе от тази ситуация първо трябва помощите за бедните да бъдат отделени, а не да бъде начислявано вътре в пенсиите или вътре в заплатата. Второ – трябва в ускорен порядък да се стабилизира политическата ситуация в страната. Трябва да имаме стабилно правителство, за да започнат да влизат у нас преки чуждестранни инвестиции и хората да започнат да си влагат парите тук, категорична е Зайкова.
По думите ѝ проблемът идва донякъде и от това, че в политиката липсват експертни фигури. Ако погледнете липсват икономисти в политиката, липсват хора, които разбират от строителство, които разбират от право. Т.е. добрите специалисти са извън политиката.
На този фон ЕС ни дава пари, но ние не се възползваме от това. По НПВУ засега сме получили само един транш. Другите държави вече са получили над 50% от парите. Ние вместо да сме взели 10 или 13 милиарда сме взели едва 2 млрд. и 700 хиляди лева, от които сме похарчили няма и 1 млрд. по предназначение. Тоест може да се наложи да връщаме пари.
Разходите за ДОО в бюджета растат, а от НОИ прогнозират хроничен недостиг на средствата за пенсии
Ние в момента имаме дефицит над 50% в пенсионната система. Работата е там, че наистина трябва и социалното подпомагане да се преобразува и самата пенсионна система трябва да претърпи реформа. Тя може да бъде в различна посока. Или трябва да се вдигне пенсионната вноска, която в момента средно е около 16,3 процента, или да се преобразува формулата за формиране на пенсиите. Тоест не както е сега да се взима 50% ръста на средния осигурителен доход и 50% инфлация, а да се взима само инфлацията, която постепенно затихва. В следващите 10-20 години ръстът на пенсиите няма да бъде с такава скорост, каквато беше досега. Подобна реформа обаче може да стане единствено в изключително спокойна обстановка, когато имаме правителство с мандат поне 4 години, а най-добре 8 години, тъй като това е инертна система. По същата линия има нужда от реформа и в здравно-осигурителната система.
Зайкова припомни, че пенсиите се вдигнаха през юли с 11% и това ще е последното им голямо увеличение.
„През 2025 година увеличението им ще е 8 или 7 на сто, през 2026 година се очаква ръстът да е около 4 на сто. С дефицит от над 50% в пенсионната система сега крадем от бъдещето на нашите деца. От бюджета системно се взимат от порядъка на 48-50% процента от парите нужни за пенсии и този процент ще расте, защото броят на пенсионерите расте. Сега съотношението е 68 на 100 работещи, но само след 10 или 15 години ще бъдат 81 пенсионери на 100 работещи. 3 млн. българи в работоспособна възраст живеят извън границите на страната.
„Според мен не бива да се смесва пенсионното осигуряване със социалното подпомагане. У нас за съжаление точно това се прави. Тези, които нямат пълни пенсии, тези които не са работили по една или друга причина и получават социални пенсии, които са много ниски, тези хора трябва да отидат на социално подпомагане. В момента има и друг фактор. Ние така отпушихме инвалидните пенсии, че вече всеки втори получава инвалидна пенсия. От тук дойде страхотна беля“.
Бюджет 2025 трябва да е консервативен, но има крещяща нужда от актуализация на бюджета за 2024 г.
„Бюджетът за 2025 г. категорично трябва да бъде възможно най-консервативен. Той трябва да се изчисти от всички излишни разходи. Бюджетът за следващата година трябваше вече да е готов. Това обаче не виждам как ще се случи като правим през три месеца избори. Но според мен първо трябва да се актуализира бюджета за 2024 г.
Ако ние не направим актуализация на бюджета, ако не спрем да прахосваме парите за инвестиции за субсидии, доникъде няма да стигнем. Така не се прави икономика. Ние нямаме пътища, а искаме сухопътен Шенген. Тези пари са пропилени, когато ги дават за субсидии, когато ги дават за помощи. Те нямат възвращаемост. Когато се лишаваме от планираните инвестиции няма и подобрения в организацията на работата в предприятията, откъдето се стига до липса на възможност да се произвеждат продукти с висока добавена стойност.
В момента това, което идва като приходи няма абсолютно никаква връзка с огромните разходи, които ни очакват. Именно поради тази причина се страхувам повече за критерия дефицит, отколкото за инфлацията“, подчерта още Зайкова.
Еврозоната може да остане мираж
„При тази ситуация аз смятам, че не инфлацията е опасна. Инфлацията бавно и постепенно ще стигне нужното ниво, за да покрием инфлационните критерии. За мен по-опасен е дефицитът. Той вече излезе извън 3% и ние го запушваме с кредити, които взимаме. Запушваме го, но още в края на тази година може да надхвърли 3 на сто. Ние напоследък взехме толкова много заеми и тъй като не сме членове на еврозоната при нас лихвите по тези заеми вече надвишават милиард, милиард и половина. Непрекъснато се хвалят успели да вземат доларов заем, успели да продадат ДЦК. Работата е там, че ние ги продаваме с висока доходност. Тоест ако сме членове на еврозоната лихвите по тези заеми и доходността по нашите книжа ще бъде от порядъка на два или два и половина процента. Сега обаче тези лихви надвишават 5 на сто и стигат до 8% и ще продължават да растат.
Макар, че нашият дълг е далече от 60% по Маастрихтските критерии, той расте скокообразно, защото само след две години вече ще бъде 30%, а няма да е 22 или 23 на сто и ще продължава да расте. Да не говорим за брутния дълг. Тук става въпрос и за дълга на частния бизнес и на другите фирми.
Именно поради тази причина си мисля, че ако влезем в еврозоната в началото на 2026 година ще бъде голямо щастие, но по-вероятно и по-реално ми се струва началото на 2027 година. Дотогава всъщност не се знае какво ще стане, защото сега цяла Европа влиза в една доста неприятна криза, която може да премине в рецесия. Дори не става въпрос само за Европа, а става въпрос за света. Дори и никой да не пипне критериите ние сами ще ги надскочим.
Не разбирам как може да се планира 3,2% ръст, при положение, че ние няма да достигнем и 2%. В момента вървим към ръст от 1,8%, а вече от годината минаха ¾. Реално трябва да се случи някакво чудо, за да достигнем заложеното от Асен Василев, но едва ли. Както виждаме държавата постоянно се сблъсква с проблеми, сред които и пожарите от последните месеци, бурите, наводненията. Просто климатът се променя.
Ниските добиви от земеделската реколта ще повишат цените на редица продукти
В моменета цялата ни слънчогледова реколта е „отишла на кино“, което според мен означава, че олиото ще поскъпне. Реколтата на царевицата е поразена. Според мен и субсидиите в сектор „Земеделие“ се разпределят неправилно. Мисля си, че е най-редно субсидиите да се дават на вече произведена продукция, а не на декар.
В момента България като отворена икономика внася 80% от основните продукти и услуги, които потребява населението. Нашето селско стопанство замира, направо умира.
