Анализи
„Зеленият“ залог на Атина
Седмият транш ускорява CO₂ инфраструктурата, ВЕИ експанзията и амбицията страната да стане въглероден хъб в Югоизточна Европа до 2030 г.
Financial Tribune
Гърция получи одобрение по седмото поред плащане от Фонда за възстановяване и устойчивост. Средствата, под формата на грантове и заеми, са на стойност 1,18 милиарда евро.
Една част от сумата отново ще бъде използвана за проекти в енергетиката и климатичната неутралност, пише в анализа си жирналистът Апостол Апостолов. Пред Европейската комисия съседката ни е заявила, че ще изгради първото съоръжение за съхранение на въглероден диоксид заедно с измервателна система в помощ индустрията.
Поредно искане за плащане е било заявено от Атина в края на миналата година. Комисията е разгледала и оценила, че страната коректно е изпълнила начертаните цели. До този момент от европейския фонд са преведени близо 24 милиарда евро. Правителството, както и останалите държави членки, имат срок до есента да подадат последните искания за плащания преди да бъде закрит фонда в края на годината.
По проекта за съхранение на въглероден диоксид правителството е кандидатствало за помощ и от Европейската инвестиционна банка. От сайта на институцията е видно, че за изграждането на съоръжението Prinos ще са нужни 270 милиона евро грантове от европейската програма Connecting Europe Facility, и Фондът за възстановяване. Консултантска помощ е била направена от екип на Банката.
Въглеродните емисии, които ще бъдат отделени във въздуха, ще се събират от индустриалните обекти в Гърция и други близките страни. След това компресираният CO2 ще бъде транспортиран до хранилището.
"Въглеродът ще бъде инжектиран дълбоко под земята", разказва Зоран Станич, ръководител на Innovation Fund Unit, част от инициативата EIB Advisory Project. Ще се използват стари неизползваеми нефтени платформи на дълбочина 4 километра под морското дъно. Теренът е сигурен, защото разполагаме с данни от десетилетия, които потвърждават тяхната пригодност. Направените сеизмологични карти също потвърждават, че теренът е безопасен за дългосрочно съхранение.
Първите количества компресиран въглерод може се очаква да бъдат складирани през 2027 г. Плановете са годишният капацитет да достигне 2,8 милиона тона въглерод през 2030 г. Общият потенциал на обекта е 66 милиона тона.
Гърция, Италия, Словения и Хърватия се очаква да използват хранилището за транспортиране на големи емисии въглерод от химическата, циментовата и стоманената индустрии.
От банката определят проекта като изключително важен за региона, защото ще стимулира икономическото развитие в залива Кавала.
Преди този проект гръцкото правителство вече многократно е показал на Брюксел, че отпусканите траншове се използват целенасочено по проекти в областта на „зелената“ икономика, както и се променя законодателството за внедряването на водорода в индустриите. При едно от предните плащания по възстановителния фонд бяха инсталирани слънчеви панели за домове и ферми.
„Зелената“ икономика върви ръка за ръка и с промяната в инфраструктурата. Такъв проект е за цялостна модернизация на олимпийския стадион, който страна започна през 2024. Инвестицията е за 77 милиона евро. С парите ще бъде възстановена структурата на стадиона и подобрени енергийните му характеристики. С ремонта ще бъдат отстранени сериозни структурни недостатъци, открити в стоманената покривна конструкция, както и в електромеханичните и осветителните системи. национално съфинансиране.
Един от ключовите сектори, които усилено се влагат огромни инвестиции е ВЕИ. Според разработена от правителството национална програма с национални средства и тези на Европа като плана NextGenerationEU южната страна е амбицирана да се позиционира като ключов играч в разрастващата се средиземноморска вятърна индустрия. Плановете са да бъдат изградени 4,9 GW мощности в средносрочен план до 2030-2032 г. и още 12,4 GW в дългосрочен план.
Друга ключова политика, която силно се адмирира от Брюксел, е намаляването на използването на въглища за сметка на зелената енергия. За последните няколко години тяхното употреба е намаляла с 80%, заяви през 2024 г. пред Апостол Апостолов, кореспонден на 3е News Portal, по време на годишния икономически форум в Брюксел икономическият тогава министър Костис Хацидакис. „Преди години въведохме Зелената програма в Гърция и срещнахме остри реакции имахме реакции от засегнати региони и социални групи. Благодарение на финансовата помощ от Комисията въведохме амбициозен план за справедлив преход, особено по отношение на двата най-засегнати региона - Западна Македония и община Мегалополис в Пелопонес“, разказа пред делегатите гръцкият дипломат.
На национално ниво пък ще се разчита на сключени партньорства като това между компаниите DEME и FARIA Renewables за проучване и разработване на офшорни вятърни паркове, с които да се постигне заветната цел на Европа- нулеви емисии и нисковъглеродна икономика.
