Анализи
Живеем от заплата до заплата: Броят на спестяващите българи нараства, но с минимален темп от 3 %
Financial Tribune
25% от пълнолетните българи спестяват. Това се равнява на приблизително 1,4 млн. души. Това обобщение се базира на наскоро проведено социологическо изследване (в периода 6-14 септември) сред 800 лица над 18 години, спестяващи пари редовно или спорадично. Изследването е на „Тренд“ по поръчка на ЕКИП и е проведено по метода Пряко стандартизирано интервю „лице в лице“.
От данните става ясно, че в сравнителен план младите спестяват най-малко за сметка на хората на възраст между 40 и 60 г.
Най-висок е делът на спестяващите сред висшистите, а най-нисък – сред хората с основно образование. Това се дължи и на факта, че по-образованите имат по-високи доходи, което им позволява да спестяват, отчитат експертите.
43 % от анкетираните споделят, че успяват да спестяват редовно. Делът на тези, които заделят парични средства, когато получат допълнителен доход, бонус или 13-а заплата е 32 на сто.
Делът на тези, които успяват да заделят над 40 % от месечния си доход е най-малък – едва 2 %. До 10 на сто от месечните си доходи заделят най-голям брой българи ( 41 %). Тези, които успяват да отделят между 10 и 20 на сто от доходите си, за спестявания са 34 %.
Спестяващите най-често заделят средства за гарантиране на сигурност и спокойствие (спешни случаи, „бели пари за черни дни“, здравеопазване) и за отложено потребление (почивки и екскурзии, ремонти, покупка на техника, семейни тържества). Значително по-малък остава делът на спестяващите с цел инвестиция (9%).
Най-масовите инструменти за спестяване и инвестиране са банковите депозити (90%), следвани от спестовните сметки (68%).
Недвижимото имущество продължава да се възприема сред българското общество като най-сигурната инвестиция, предпазваща средствата от инфлация. Това мнение се споделя от 50% от спестяващото население.
