Анализи
България е сред страните в ЕС с най-висок дял на ядрената енергия
Financial Tribune
България е сред страните в Европейския съюз с най-висок дял на ядрената енергия, като тя достига 23,7% от енергийния микс на страната - ниво, което я нарежда сред водещите в Европа. На този фон Франция остава безспорен лидер с над 40% дял, показват последни данни за 2024 г.
Ядрената енергия формира около 12% от енергийния микс на ЕС. Въпреки ръста през последните две години, общото производство на ядрена енергия в Съюза продължава да намалява в дългосрочен план.
Темата придобива особена актуалност на фона на напрежението в Близкия изток и риска за доставките на енергия. Държавите с по-силни инвестиции във възобновяеми и ядрени източници са по-добре защитени, докато зависимите от природен газ остават по-уязвими.
Общо 12 държави от ЕС произвеждат ядрена енергия. През 2024 г. те са генерирали 649 524 гигаватчаса електроенергия - ръст от 4,8% спрямо предходната година и второ поредно увеличение след спад през 2022 г.
Въпреки това тенденцията в по-дългосрочен план остава низходяща - производството е намаляло с 20% между 2014 и 2024 г. и с 30% спрямо 2004 г., пише „Евронюз“.
Най-голям дял в енергийния микс на ЕС има петролът - 38%, следван от природния газ с 21% и възобновяемите източници с 20%. Ядрената енергия заема 12%, а твърдите горива - 10%.
Франция е на първо място по дял на ядрената енергия с 40,3%, следвана от Словакия (29,7%), Швеция (25,6%) и България (23,7%). Над 20% дял се отчита още във Финландия и Словения.
В производството на електроенергия ролята на ядрената енергия е още по-значима. В България тя осигурява 39,1% от електричеството - ниво, близко до това в Чехия, Финландия, Унгария и Словения.
Франция и Словакия разчитат най-силно на ядрената енергия за електричество - съответно с дялове от 69% и 66,4%.
Германия вече не произвежда ядрена енергия, като окончателно прекрати тази дейност през 2024 г.
Като цяло Европейският съюз произвежда 43% от необходимата енергия, а останалите 57% внася, което подчертава зависимостта от външни доставки в условия на глобална нестабилност.
