Банки
Де Гиндос, ЕЦБ: Банките остават компресирани на фона на слаби перспективи за икономически растеж
Financial Tribune
„През 2023 г. беше постигнат голям напредък в ограничаването на инфлацията. Въпреки това трябва да се направи повече, за да се гарантира навременно и устойчиво връщане на инфлацията към нашата средносрочна цел от 2%“. Това обяви по време на своя реч за Деня на инвеститорите в Испания, вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос.
Той припомни, че безпрецедентните нива на инфлацията през 2022 г. са принудили ЕЦБ да затегне паричната политика, като припомни, че през декември 2021 г. от банката са обявили постепенно намаляване на портфейла от активи, а през юли 2022 г. са обявили повишението на основните лихвени проценти за първи път от 11 години.
„Това беше последвано от девет последователни повишения, които вдигнаха лихвените проценти с общо 450 базисни пункта до септември миналата година“, уточни вицепрезидентът на ЕЦБ.
„2023 г. приключи с инфлация от малко под 3% през декември, което беше добра новина. Подемът от ноември беше широко очакван, отразявайки базовите ефекти и оттеглянето на мерките за енергийна подкрепа. Инфлацията в еврозоната беше над 10% през октомври 2022 г. и 8,6% в началото на 2023 г. Спадът през 2023 г. засегна всички основни компоненти на общата инфлация, потвърждавайки широкообхватен дезинфлационен процес, който набра скорост през втората половина на годината“, обясни Де Гиндос.
По думите му инфлацията при храните е намаляла значително от своя пик от над 15% през март 2023 г., но остава висока при малко над 6% през декември, а енергийната инфлация се е задържала на отрицателна територия и през декември, записвайки осми пореден спад от май 2023 г. насам.
Той акцентира, че базовата инфлация е навлязла в ясна низходяща траектория, като е продължила да намалява до 3,4% през декември. На този фон цените на услугите се понижават по-бавно, но са се пионижили рязко през ноември, оставайки стабилни през декември.
„Взети заедно, тези тенденции отразяват косвения ефект от падащите цени на енергията, облекчаването на затрудненията в доставките и нарастващото влияние на затягането на паричната ни политика към търсенето. Въпреки това високият натиск върху заплатите, резултатът от предстоящите преговори за заплатите и засилващото се геополитическо напрежение добавят несигурност около бъдещия път на инфлацията“, сигнализира Де Гиндос.
„Бързият темп на дезинфлация, който наблюдавахме през 2023 г., вероятно ще се забави през 2024 г. и ще спре временно в началото на следващата година, какъвто беше случаят през декември 2023 г.“, обясни вицепрезидентът на ЕЦБ.
Той коментира, че заради отрицателната енергийна инфлация, свързаните с енергията компенсаторни мерки ще изтекат, което ще доведе до временно повишаване на инфлацията, подобно на това, което се случи с основната инфлация в Испания през последните месеци.
Припомняме, че инфлацията в Испания достигна своя връх през юли 2022 г., достигайки 10,7%, а дезинфлацията започна по-рано, отколкото в други страни от еврозоната, като процентът спадна до 1,6% през юни 2023 г. Оттогава големият спад в цените на енергията изпадна от изчисляване и инфлацията се е увеличила средно с 3% между юли и декември.
Относно стопанската дейност прогнозите са по-разочароващи. Икономическата активност в еврозоната леко се забави през третото тримесечие на 2023 г. Луис де Гиндос обясни, че индикаторите сочат икономическо свиване и през декември, потвърждавайки възможността за техническа рецесия през втората половина на 2023 г. и слабите перспективи в близко бъдеще.
„Забавянето на активността изглежда е широкообхватно, като строителството и производството са особено засегнати. Услугите също се очаква да намалеят през следващите месеци в резултат на по-слабата активност в останалата част от икономиката“, коментира той и отбеляза, че пазарът на труда продължава да е особено устойчив на настоящото забавяне. Коефициентът на безработица в еврозоната възлиза на 6,4% през ноември и остава непроменен спрямо октомври, приближавайки се до историческото си дъно.
„Виждаме обаче първите признаци на корекция на пазара на труда. Последните данни за общия брой отработени часове показват лек спад през третото тримесечие, първият от края на 2020 г. Това се дължи главно на намаляването на средните отработени часове, компенсиращо увеличението от нарастването на заетостта. Непрекъснатият спад в нивата на свободните работни места, които леко намаляха отново през третото тримесечие, предполага, че продължаващото приспособяване на пазара на труда може също да натежи върху броя на работните места“, допълни вицепрезидентът на ЕЦБ.
Финансови и парични условия
„По отношение на финансовите и парични условия, миналите ни увеличения на лихвените проценти продължават да се предават силно на условията за финансиране, като лихвените проценти за бизнес заеми остават по същество непроменени през ноември, над 5%, а лихвите по ипотечните кредити се повишават до 4%. Тесните условия на финансиране се разпространяват в икономиката, намалявайки търсенето и спомагайки за намаляване на инфлацията“, обясни Де Гиндос.
Той припомни, че преди да вземе своите декемврийски решения, Управителният съвет е разгледал внимателно последиците от тях по отношение на риска от фрагментация и финансовата стабилност.
„Пазарите на държавни облигации са стабилни, спредовете в доходността на държавните облигации са устойчиви на нормализирането на баланса на Евросистемата и инвеститорите успяха да абсорбират допълнителните ценни книжа, освободени от намаляването на програмите за закупуване на активи. Банките от еврозоната са доказали своята устойчивост, като се отличават с комфортни нива на капитал и силна доходност, което ги прави добре подготвени да издържат на неблагоприятни сътресения“, коментира Де Гиндос.
Той не пропусна да спомене, че въпреки тези силни основи оценки, банките остават компресирани, което показва опасения относно дългосрочната устойчивост на печалбите им на фона на слаби перспективи за растеж, повишени рискове от влошаване на качеството на активите, по-ниски обеми на кредитиране и по-високи разходи за финансиране.
„Преките и косвените връзки между банките и слабо регулирания небанков финансов сектор също създават рискове за финансовата система като цяло и подчертават необходимостта от повишаване на устойчивостта на небанковия сектор в бъдеще. Следователно цялостната перспектива изисква бдителност и макропруденциалната политика остава първата линия на защита срещу натрупването на финансови уязвимости“, обяви Де Гиндос.
Паричната политика
На заседанието си през декември Управителният съвет реши да запази трите основни лихвени проценти на ЕЦБ непроменени. Луис де Гиндос намекна, че от ЕЦБ планират да запазят тези нива за дълъг период от време:
„Това решение се основава на цялостната оценка на икономическите и инфлационните перспективи, както и на ефектите от нашата парична политика. Вярваме, че текущото ниво на лихвените проценти, поддържано за достатъчно дълъг период от време, ще допринесе съществено за навременното връщане на инфлацията към нашата цел“.
„На последното заседание решихме също да продължим нормализирането на нашия баланс. Възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер плащанията по главницата от ценни книжа с падеж, закупени по програмата за спешни покупки на пандемия (PEPP) през първата половина на 2024 г. През втората половина на 2024 г. портфейлът от PEPP ще намалява със 7,5 милиарда евро на месец на средно аритметично. Преустановихме реинвестирането на обратно изкупуване на програмата за закупуване на активи през юли 2023 г. и очакваме да прекратим реинвестициите по PEPP от 2025 г.“
Основните лихвени проценти на ЕЦБ са основният ни инструмент за определяне на позицията на паричната политика. Нашите бъдещи решения ще продължат да следват зависим от данните подход за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението.
„По отношение на икономическата активност забавянето засега е ограничено и постепенно. Входящите данни обаче показват, че бъдещето остава несигурно, а перспективите са насочени надолу“, коментира Де Гиндос, като отново припомни, че инфлационният шок след енергийната криза е бил голямо предизвикателство за ЕЦБ.
„В този контекст устойчивите и ориентирани към инвестиции фискални политики, насочени към насърчаване на енергийния преход, укрепване на устойчивостта на веригите за доставки и увеличаване на производителността в еврозоната, подкрепят нашата цел за ценова стабилност. Структурните реформи и инвестициите за подобряване на капацитета за предлагане на еврозоната могат да помогнат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план“, обясни Луис де Гиндос.
„Ние силно приветстваме споразумението относно рамката за икономическо управление на ЕС, постигнато преди няколко седмици. Това е мощен сигнал за пазарите, тъй като намалява несигурността относно фискалните правила в ЕС. Реформираната рамка ще спомогне за постигането на баланс между устойчиви публични финанси и достатъчно намаляване на дълга, от една страна, и възможност за реформи и инвестиции, от друга, като същевременно подкрепя антицикличността на фискалните политики. Постигането на този баланс се оказа по-малко лесно, отколкото се надявахме. Сега е изключително важно новата фискална рамка да бъде приложена правилно и без забавяне“, каза в заключение вицепрезидентът на ЕЦБ.
