Банки
Де Гиндос, ЕЦБ: Има ранни признаци за влошаване на кредитни портфейли в строителния и имотния сектор
По-високите лихвени проценти натежават върху капацитета за обслужване на дълга на силно задлъжнелите корпорации, сред които има такива, работещи в строителния и имотния сектор. Това обяви по време на осмата годишна Конференция на средиземноморските централни банки в Хърватия вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос.
„За тези фирми всякакви потенциални негативни изненади в растежа на лихвените проценти биха могли да доведат до ниски печалби, което може допълнително да повлияе на капацитета за обслужване на дълга. Фирмите за недвижими имоти остават особено уязвими към загуби, произтичащи от спада на пазарите на недвижими имоти в еврозоната. Продължаващият спад е особено остър на пазара на търговски недвижими имоти в еврозоната, където както активността, така и цените рязко спаднаха през 2023 г. От двете страни на Атлантическия океан ефектите от по-високите лихвени проценти върху този сектор се усложняват от структурно по-ниското търсене на някои недвижими имоти след пандемията“, добави Де Гиндос.
По думите му от друга страна нестабилността в небанковия сектор създава рискове за финансовата система.
„Някои небанкови и специализирани банки остават силно изложени на чувствителни към лихвените проценти сектори, сред които силно задлъжнели корпорации и компании за недвижими имоти. По-нататъшното влошаване в тези сектори може да изложи посредниците на загуби от преоценка и изтичане на инвеститори. Това е особено важно за инвестиционни фондове от отворен тип с несъответствия между ликвидността на активите и условията за обратно изкупуване, включително инвестиционни фондове за недвижими имоти с голям пазарен отпечатък на пазарите на търговски недвижими имоти в няколко държави от еврозоната. Ниските нива на ликвидност повишават риска от принудителни продажби на активи, ако макрофинансовите резултати се влошат“, обясни зависимостите вицепрезидентът на ЕЦБ.
По думите му, въпреки скорошно ребалансиране на портфейла от страна на небанковия сектор, той все още показва висок дюрационен, кредитен и ликвиден риск. Предприятията остават уязвими към корекции на цените на активите на фона на макроикономическа несигурност и нестабилни пазари. Части от небанковия финансов сектор също имат значителен ливъридж и в задбалансовия отчет. Нестабилностите в сектора създават рискове за финансовата система също поради връзките ѝ с банковия сектор.
„Банките и небанковите финансови институции могат да бъдат тясно свързани помежду си чрез канали за финансиране, връзки на собствеността и общи експозиции на риск“, уточни Де Гиндос.
За разлика от това, банковата система на еврозоната е източник на устойчивост със солидни капиталови и ликвидни буфери на гърба на силно регулиране и стабилен надзор. Рентабилността на банките се засили през последните тримесечия, подкрепена от по-високите лихвени проценти, които компенсираха по-ниските обеми на кредитиране, но слабият растеж на кредитирането, нарастващите разходи за финансиране и влошеното качество на активите вероятно ще създадат рискове за намаляване на печалбите в бъдеще. Въпреки че показателите за качество на активите са доста стабилни, има ранни признаци на влошаване на някои кредитни портфейли, включително по-малки фирми и сектори като строителство и компании за недвижими имоти.
„Настоящата среда на макроикономическа несигурност показва колко е важно да останем бдителни – банките трябва да бъдат подготвени за възможно влошаване на икономическите условия“, апелира Луис Де Гиндос.
Вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) съобщи още, че последните данни демонстрират, че инфлацията в еврозоната е на верния път, за да се доближи до целевото равнище от 2%.
Той обаче предизвести, че към момента съществуват опасности потребителските цени да извърнат курса и да се покачат.
„Нашите политически мерки допринасят значително за намаляване на инфлацията, демонстрирайки ангажимента ни да гарантираме, че инфлацията се връща към нашата средносрочна цел от два процента своевременно“, обясни Де Гиндос, който обясни, че в решенията за лихвените проценти ЕЦБ се води от три съображения: първо, перспективата за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни; второ, динамиката на базовата инфлация; и трето, прехвърлянето паричната политика към условията за финансиране и реалната икономика.
„Започвайки с първия ни критерий, постъпващата информация до голяма степен потвърди средносрочната перспектива от нашите декемврийски макроикономически прогнози. Икономическата активност вероятно ще е в застой през четвъртото тримесечие на 2023 г. и постъпващите данни продължават да сигнализират за слабост в близко бъдеще. В същото време някои прогнозни показатели от проучването сочат засилване на растежа в бъдеще. Въпреки че общата инфлация се увеличи през декември до малко под 3%, поради ефектите на енергийната база, отразяващи въздействията от фискалните мерки преди година, възстановяването беше малко по-слабо от очакваното. Освен енергията, всички основни компоненти на инфлацията намаляват или остават непроменени“, обясни Де Гиндос.
Той коментира, че междувременно общата инфлация отново намаля през януари, което означава, че процесът на дезинфлация продължава и подсилва очакванията, че инфлацията ще се понижи допълнително през тазигодина.
Относно втория критерий Де Гиндос е категоричен, че почти всички индикатори на базовата инфлация продължават да намаляват, докато диапазонът се стеснява. Това потвърждава, че процесът на дезинфлация е в ход.
„Някои от мерките обаче все още са високи, тъй като е необходимо време, за да изчезне напълно въздействието на минали шокове. Вътрешната инфлация – която е по-чувствителна към заплатите – също се забавя, но остава висока и сега е в горната част на диапазона на фона на намаляваща производителност на труда и повишен растеж на заплатите в контекста на стабилен пазар на труда. Действително нивото на безработица е на най-ниското си ниво от въвеждането на еврото – въпреки забавянето на търсенето на работна ръка и по-малкото обявени свободни работни места напоследък. Но въздействието на по-високите разходи за труд на единица продукция върху инфлацията се смекчава от по-ниските печалби на единица продукция“, коментира той.
„Преминавайки към третия критерий, нашите минали увеличения на лихвените проценти продължават да се предават силно в условията на финансиране. В хода на настоящия ни цикъл на нарастване увеличението на лихвените проценти по банковите заеми достигна нива, невиждани от въвеждането на еврото. Междувременно отслабването на кредита е по-силно и по-бързо, отколкото в минали цикли. Условията за банково кредитиране остават строги и кредитните потоци са все още слаби, въпреки че последното проучване на банковото кредитиране показа първи признаци, че нетното затягане на кредитните стандарти и спадът в търсенето на кредити се забавят. По-строгите условия на финансиране също си проправят път в икономиката, като намаляват търсенето, спомагайки за намаляване на инфлацията. И като се имат предвид типичните закъснения в паричната трансмисия, голяма част от икономическото въздействие на нашите предишни повишения на лихвените проценти ще продължи да се материализира с течение на времето“, обясни още вицепрезидентът на ЕЦБ.
Предстоят предизвикателства
Докато инфлацията е на прав път, трябва да следим отблизо рисковите фактори. В посока нагоре натискът върху заплатите остава висок и все още нямаме достатъчно данни, за да потвърдим, че започва да намалява. Маржовете на печалба също могат да се окажат по-устойчиви от очакваното. Засиленото геополитическо напрежение, особено в Близкия изток, може да повиши цените на енергията и да наруши световната търговия.
„Въпреки че вървим в правилната посока, не трябва да изпреварваме себе си. Ще отнеме още известно време, преди да имаме необходимата информация, за да потвърдим, че инфлацията се връща устойчиво към нашата цел от два процента. Ето защо ще продължим да се ръководим от данните. Следващите няколко месеца ще бъдат особено богати на нова информация относно двигателите на основната инфлация“, допълни Луис де Гиндос.