Банки
ЕЦБ реши: Коефициентът на минималните задължителни резерви на банките остава 1%
Европейската централна банка въвежда промени в паричната си политика по отношение на банковата система в еврозоната
Financial Tribune
Коефициентът за определяне на минималните задължителни резерви на банките остава непроменен и е 1%, това съобщиха от Европейската централна банка след среща на Управителния съвет, която се проведе днес.
Експертите взеха решение за промени в оперативната рамка за прилагане на паричната политика.
„Тези промени ще повлияят на това как ще се осигурява ликвидността на централната банка, тъй като излишната ликвидност в банковата система, въпреки че остава значителна, постепенно намалява. Целта на оперативната рамка е да насочва краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в тясно съответствие с решенията на Управителния съвет за паричната политика", съобщават от банката.
От решението става ясно, че ЕЦБ ще продължи да насочва позицията на паричната политика чрез коригиране на лихвения процент по депозитното улеснение (DFR). Основните операции по рефинансиране (MRO) ще играят централна роля в посрещането на ликвидните нужди на банките и ще продължат да се провеждат чрез търгове с фиксиран лихвен процент с пълно разпределение срещу широко обезпечение.
Разликата между лихвения процент по основните операции по рефинансиране (MRO) и процент на депозитно улеснение (DFR) ще бъде намален до 15 базисни пункта от текущата разлика от 50 базисни пункта. Това ще влезе всила от 18 септември 2024 г. Според експертите това стесняване ще стимулира наддаването в седмичните операции, така че краткосрочните лихви на паричния пазар е вероятно да се развиват в близост до DFR, което ще ограничи потенциалния обхват за нестабилност на краткосрочните лихви на паричния пазар. В същото време това ще остави място за дейност на паричния пазар и ще предостави стимули за банките да търсят пазарни решения за финансиране.
Евросистемата ще осигури ликвидност чрез широк набор от инструменти, включително краткосрочни кредитни операции (т.е. MRO) и тримесечни дългосрочни операции по рефинансиране (LTRO), както и – на по-късен етап – структурни дългосрочни кредитни операции и структурен портфейл от ценни книжа.
Основните ревизионни операции ще продължат да се извършват чрез тръжни процедури с фиксиран лихвен процент с пълно разпределение. Те са предназначени да играят централна роля при посрещането на ликвидните нужди на банките и използването им от контрагентите е неразделна част от гладкото прилагане на паричната политика.
Тримесечните LTRO също ще продължат да се провеждат чрез тръжни процедури с фиксиран лихвен процент с пълно разпределение.
Лихвеният процент по пределното кредитно улеснение (MLF) също ще бъде коригиран, така че разликата между лихвения процент по MLF и лихвения процент по MROs да остане непроменен на 25 базисни пункта. Тези промени ще влязат в сила с шестия период на поддръжка за 2024 г., който започва на 18 септември 2024 г.
Нови структурни дългосрочни операции по рефинансиране и структурен портфейл от ценни книжа ще бъдат въведени на по-късен етап, след като балансът на Евросистемата отново започне да нараства трайно, като се вземат предвид наследените облигации. Тези операции ще допринесат значително за покриване на структурните нужди от ликвидност на банковия сектор, произтичащи от автономни фактори и изисквания за минимални резерви. Операциите по структурно рефинансиране и структурният портфейл от ценни книжа ще бъдат калибрирани в съответствие с горните принципи и за да се избегне намеса в позицията на паричната политика. В съответствие с решенията си за паричната политика, Управителният съвет очаква портфейлите, придобити по програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за спешни покупки при пандемия (PEPP), да продължат да се изчерпват.
