Банки
ЕЦБ с ново понижение на лихвите
Financial Tribune
Европейската централна банка понижи депозитната си лихва с 25 базисни пункта до 3,5%, като това е второто намаление от юни насам, когато ЕЦБ стартира цикъл на постепенно разхлабване на паричната и лихвена политика с оглед на отслабващата инфлация.
"Въз основа на актуализираната оценка за перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика, сега е целесъобразно да предприемем още една стъпка към отслабване на рестриктивността на паричната политика", отбеляза ЕЦБ след края на редовното си заседание.
Централната банка също така посочи, че от 18 септември влизат в сила някои промени в оперативната рамка за провеждане на паричната политика. По-специално, спредът между лихвения процент по основните операции по рефинансиране и лихвения процент по депозитното улеснение вече ще бъде 15 базисни пункта, докато спредът между лихвения процент по пределното кредитно улеснение и този по основните операции по рефинансиране ще остане без промяна и на равнище от 25 базисни пункта.
С оглед на понижението на депозитната лихва до 3,5%, лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвеният процент по пределното кредитно улеснение се намаляват съответно на 3,65% и 3,90%, като новите лихвени равнища влизат в сила от 18 септември 2024 г.
Банката посочи, че последните данни за инфлацията в еврозоната в общи линии отговарят на очакванията, докато последните прогнози на експертите на ЕЦБ потвърждават предишната перспектива за инфлацията.
Подобно на юнските прогнози, експертите на ЕЦБ очакват общата инфлация да бъде на средно равнище от 2,5% през 2024 г., след като да отслабен до 2,2% през 2025 г. и до 1,9% през 2026 г. В същото време се очаква инфлацията да нарасне слабо към края на настоящата година, отчасти защото предишните резки спадове на цените на енергоносителите ще отпаднат от изчисляването на годишния инфлационен темп. След това обаче инфлацията би трябвало да спадне към целевото равнище през втората половина на следващата година.
Прогнозите за основната инфлация за 2024 г. и 2025 г. (изключвайки цените на храни и енергия) са ревизирани леко нагоре, тъй като инфлацията при услугите е по-висока от очакваното. В същото време експертите продължават да очакват бърз спад на основната инфлация от 2,9% през тази година до 2,3% догодина и до целевото ниво от 2% през 2026 г.
ЕЦБ обаче посочи, че вътрешната инфлация остава висока, тъй като заплатите продължават да нарастват с повишен темп. Въпреки това, натискът от страна на разходите за труд отслабва и печалбите частично смекчават влиянието на по-високите заплати върху общата инфлация.
В същото време условията за финансиране са все така рестриктивни, а икономическата активност остава ограничена в резултат от слаби инвестиции и частно потребление, отбеляза централната банка. Според прогнозите на експертите на ЕЦБ, икономиката на еврозоната ще нарасне с едва 0,8% през 2024 г., след което растежът на БВП ще се ускори слабо до 1,3% през 2025 г. и до 1,5% през 2026 г. Това представлява лека низходяща ревизия спрямо прогнозите от юни, която се дължи основно на по-слаб принос от страна на вътрешното търсене през следващите няколко тримесечия.
Управителният съвет на ЕЦБ отново подчерта, че е решен да осигури своевременното връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%, като основните лихвени проценти ще бъдат поддържани достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо, за да се постигне тази цел.
За паричната и лихвена политика занапред ще продължава да се прилага основан на данните подход, като решенията ще бъдат взимани от заседание на заседание. Решенията за лихвените проценти ще се основават на оценката на УС на ЕЦБ за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.
ЕЦБ отново посочи, че не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти.
УС на Централната банка остава в готовност да коригира всички свои финансови инструменти в рамките на своя мандат, за да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.
