Банки
Инфлацията в еврозоната пада под целта на ЕЦБ преди решението за лихвите
Financial Tribune
Инфлацията в еврозоната се понижи под целта на Европейската централна банка през януари и се очаква да остане под равнището от 2% през следващите две години.
По-слабият долар и нарастващият внос на по-евтини китайски стоки обаче биха могли да тласнат инфлацията още по-ниско от прогнозите на паричните власти и да ги убедят да възобновят серията от понижения на лихвените проценти, която ЕЦБ спря през юни.
През последните месеци инфлацията се задържаше около целта от 2%, което накара ръководството на банката да подчертае, че паричната политика е в „добро състояние“. Очаква се в четвъртък, 5 февруари, централната банка да запази основната си лихва на ниво 2%, което се поддържа без промяна от юни насам.
Годишната инфлация през януари е била 1,7% спрямо 2,0% през декември, съобщи в сряда статистическата служба на Европейския съюз Евростат. Това е най-ниското равнище от септември 2024 г. Икономисти, анкетирани миналата седмица от „Уолстрийт джърнъл“, очакваха показателят да достигне 1,8%.
Данните подсказват, че инфлацията в началото на годината може да се окаже под прогнозите на ЕЦБ. Икономистите на банката през декември заявиха, че очакват средна инфлация от 1,9% през първото тримесечие на тази година, при 2,1% през последното тримесечие на 2025 г., основно заради т.нар. базови ефекти при енергийните цени.
Централната банка прогнозира инфлацията да се понижи до средно 1,9% тази година от 2,1% през 2025 г., както и да отслабне още леко през 2027 г., преди да се върне към целевото равнище през 2028 г. При потвърждение на тези прогнози ЕЦБ даде сигнал, че е малко вероятно да промени политиката си през настоящата година.
Ново отслабване на долара, в съчетание с по-евтин износ от Китай към Европа, може допълнително да ограничи инфлационния натиск в еврозоната.
„Очаква се ЕЦБ да запази лихвите без промяна на заседанието си, но призивите за подновяване на паричното стимулиране вероятно ще се засилят през следващите месеци, ако тази тенденция продължи“, заяви в бележка до клиенти Диего Искаро, ръководител на икономическите анализи за Европа в S&P Global Market Intelligence.
В края на миналия месец еврото достигна най-високото си ниво спрямо долара от повече от четири години, след като инвеститорите изразиха тревога около желанието на президента Доналд Тръмп да придобие Гренландия и коментарите за независимостта на Федералния резерв. По-силното евро поевтинява вноса на стоки и услуги, включително енергия, и отслабва търсенето на износ от еврозоната, като го прави по-скъп на външните пазари.
Очаква се президентът на ЕЦБ Кристин Лагард да бъде изправена пред въпроси за влиянието на долара по време на пресконференцията след заседанието.
Данните показват, че отразявайки поскъпването на еврото, енергийните цени, които са силно зависими от международните пазари, са спаднали по-рязко през януари в сравнение с декември, а инфлацията при услугите също е отчела леко понижение. Цените на промишлените стоки без енергия са намалели с 2,4% през януари спрямо декември.
Вносът на китайски стоки също може да окаже влияние върху инфлационните данни. Протоколите от последното заседание на ЕЦБ през декември сочат, че през третото тримесечие на 2025 г. обемите на вноса от Китай са били с около 5% по-високи спрямо предходната година, при приблизително 5% по-ниски цени в евро за тези стоки.
Политиците в 21-членната валутна зона, към която България се присъедини в началото на януари, ще отчетат и по-силните данни за икономическия растеж през последното тримесечие на миналата година. Това подсказва устойчиво търсене в еврозоната и, заедно с исторически ниската безработица, може да поддържа натиск за ръст на заплатите.
По думите на икономиста на ING Берт Колийн, през годината се очаква увеличаването на публичните инвестиции да даде тласък на икономиката, а бизнес оптимизмът вече нараства.
„Така че, макар инфлацията да е спаднала под 2%, средносрочните инфлационни очаквания засега не отслабват“, добави той.
