Банки
Комисията по бюджет и финанси в НС изслушва кандидатите за управител на БНБ (ОБНОВЕНА)
Financial Tribune
Изслушване на кандидатите за управител на Българската народна банка (БНБ) ще се проведе на днешното заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. В края на миналата седмица в хода на приключилата процедура по номиниране на ръководител на централната ни банка, в деловодството на 49-ото Народното събрание бяха постъпили три бяха кандидатури за поста, но след оттеглената от БСП номинация на техния кандидат Николай Каварджиклиев, за поста ще се борят настоящият гуверньор на БНБ Димитър Радев, номиниран от ГЕРБ-СДС и Любомир Христов, издигнат от „Възраждане“.
„Стратегията е затягане на монетарните условия в страната. Целта, която поддържам е най – скоро да влезем в Еврозоната, но не по- късно от 1 януари 2025 г. Това заяви Димитър Радев, сегашен гуверньор на БНБ и кандидат на ГЕРБ – СДС за следващ мандат по време на изслушване в Комисията по бюджет и финанси в НС.
„Увеличихме на 12 % задължителните минимални резерви, в нормални условия в Еврозоната тези средства средно са 1 %. БНБ е в добра изходна позиция, тя е единствената Централна банка извън Еврозоната, която работи в тясно сътрудничество с ЕЦБ, тя е силно интегрирана в Еврозоната, няма и допълнителни критерии за нейното влизане“, подчерта още сегашният гуверньор на БНБ и допълни, че БНБ изпълнява и валутната стабилност, като оставащите особености са законодателните промени и техническата подготовка, за да се случи приемането ни в Еврозоната.
„Вече част от законодателният пакет от мерки в компетенциите на БНБ са приети, през септември очаквам да бъдат внесени в НС“, каза още Димитър Радев.
Темата с приемането на България в Еврозоната д-р Любомир Христов, номиниран от ПП „Възраждане“ за управител на БНБ коментира така:
„Мисля, че мястото на България е в Еврозоната, но присъединяване на 1 януари 2025 г. е преждевременно“
„Има мнение, че чрез приемането ни в Еврозоната, ще станем част от т.нар. „клуб на богатите“ Трябва да се познава как работи ЕЦБ – тя работи като центруфуга“, коментира още д-р Христов.
На извънредно заседание идния вторник на 18 юли 2023 г. депутатите ще изберат новия гуверньор на Българската народна банка.
Биография на кндидатите
По хронологичен ред входираните кандидатури са: на д-р Любомир Христов, предложена от ПП „Възраждане“ (внесена на 28 юни т.г.), на настоящия гуверньор Димитър Радев, предложена от ГЕРБ-СДС (5 юли), и на Николай Каварджиклиев, който бе издигнат от „БСП за България“ (7 юли).
На брифинг, провел се на 30 юни в Народното събрание, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обяви кандидатурата на оглавяваната от него партия - д-р Любомир Христов. Той уточни, че кандидатурата не е политическа, а експертна. Христов беше представен като експерт с над 30 години опит в сферата на финансите, икономиката и банковото дело. Професионалният му опит започва през 1980 г. като главен асистент в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). От 1991 г до 1994 г. е главен икономист и член на УС на БНБ. От 1995 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка, а от 2007-2008 г. е изпълнителен директор на Централния депозитар в България. През 2008 г. става член на експертна група по финансово образование към Европейската комисия, като през 2011 г. е член на банковата консултативна група към европейския банков орган. От 2014 г досега е член на консултативна група по ценни книжа и пазари към Европейския орган по ценни книжа и пазари (ESMA).
Кандидатурата за втори мандат на настоящия управител на БНБ Димитър Радев беше внесена от председателя на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Той беше избран на поста от 43-тото Народно събрание за шестгодишен мандат, считано от 15 юли 2015 г. Преди две години мандатът на Радев изтече, но Народното събрание не успя да избере негов приемник. Радев завършва магистърска степен по икономика, специалност „Финанси и кредит“ в УНСС през 1980 г., а през 1994 специализира в Университет Джорджтаун, Институт по външни отношения, Вашингтон. От 1980 до 1992 г. заема различни експертни длъжности и е началник на управление в Министерство на финансите, Министерски съвет и Министерство на икономиката и планирането. Между 1992 и 2001 г. Радев е заместник-министър на финансите в шест поредни правителства. През следващите две години е помощник на изпълнителния директор на Международния валутен фонд (МВФ), от 2003 до 2006 г. е съветник по оказване на експертна помощ в сферата на публичните финанси в МВФ. От 2006 до 2015 г. е старши икономист/ръководител на мисии за техническо съдействие в управлението на публичните финанси в Департамента по фискални въпроси, МВФ.
На 7 юли от пресцентъра на „БСП за България“ съобщиха, че социалистическата партия предлага за управител на БНБ Николай Каварджиклиев, който е магистър по „Финанси и кредит“, със специализация „Банково дело“ на УНСС от 1992 г. Каварджиклиев има богат опит в управлението на банки, включително европейски и големи финансови институции. Професионалната му кариера започва през 1993 г. в „Банка ДСК“ АД като банков експерт. От 1997 г. до 1998 г. е регионален директор на „Банка ДСК“ АД. В периода януари 1999 г. до октомври 2000 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет (УС) в „ДСК Банк“. Освен това е бил член и на УС на „Булстрад ДСК-Живот“ АД. След това е бил директор „Банкиране на дребно“ в „КБ Хеброс“ АД (октомври 2000 г. – септември 2001 г.) и изпълнителен директор и член на УС на „КБ Биохим“ АД.
Припомняме, че в сряда тази седмица съпредседателят на парламентарната група ПП-ДБ Кирил Петков заяви, че групата ще подкрепи кандидатурата на сегашния управител на Централната банка Димитър Радев за нов мандат. Той обяви това пред журналисти, след проведен разговор на депутати от групата с кандидата на ГЕРБ-СДС за ръководител на БНБ.
На 23 юни депутатите направиха промени в процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на БНБ, според които предложенията за кандидати за управител на банката да се правят от парламентарни групи в рамките на 14 дни от приемането на правилата, а не в срок от 7 дни, както бе до този момент.
При гласуването на кандидатурите в пленарната зала на НС за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. В случай, че няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор, съгласно процедурните правила, одобрени от парламента, предава БТА.
