Анализи
Де Гиндос, ЕЦБ: Бюджетният дефицит на САЩ засилва несигурността за икономически растеж в еврозоната
Financial Tribune
От Европейската централна банка /ЕЦБ/ се опасяват, че САЩ вървят стремглаво към раздуване на бюджетния дефицит, което би довело до засилване на напрежението на пазарите.
„Съединените щати вече имат съотношение на държавния дълг, близко до 100% от брутния вътрешен продукт, и дефицит на разходите, близък до 7%“, каза вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
„Новоизбраният президент на страната (Доналд Тръмп) обеща да намали данъците и вероятно без да понижава публичните разходи. Планът може да доведе до нарастване на дефицита, което от своя страна да създаде притеснение на пазарите“, добави Де Гиндос.
„Ако сравним сегашната ситуация с тази отпреди година, балансът на макроикономическите рискове се измести от опасения за висока инфлация към страхове за икономическия растеж“, коментира Де Гиндос при откриването на банкова конференция във Франкфурт.
Доналд Тръмп все още не е обявил кандидата си за министър на финансите. Той обаче предложи на най-богатия човек в света Илон Мъск и на бизнесмена Вивек Рамасвами да оглавят новосформирания отдел за правителствена ефективност.
Бъдещата администрация поиска от дуото да намали бюрокрацията и „разточителните разходи“, а Мъск обеща да спести 2 трилиона долара (1,9 трилиона евро) от федералния бюджет.
Освен плановете на Тръмп за разходи, обещанието на бъдещия президент да повиши митата притеснява Европа. Официални лица се опасяват, че по-високите вносни мита могат да забавят търговията и да натежат на икономиката.
„Перспективите за растежа са помрачени от несигурността относно икономическите политики и геополитическата обстановка както в еврозоната, така и в световен мащаб. Търговското напрежение може да нарасне още повече, което ще доведе до рискове за икономическата активност“, отбеляза де Гиндос.
Този контекст утежнява „структурните проблеми на ниската производителност и слабия потенциален растеж в еврозоната“, продължи той.
Тъй като инфлацията в еврозоната отслабна и се върна към целта на ЕЦБ от 2%, централната банка започна да понижава лихвените проценти.
На последното си заседание тя се спря на намаление с четвърт пункт, което доведе до достигане на референтната депозитна лихва на банката до 3,25%.
Въпреки че инфлацията се е забавила, „икономическата активност е по-слаба от очакваното“, заяви Де Гиндос.
В сравнение с преди една година „балансът на макрорисковете се е изместил от опасенията за висока инфлация към опасенията за икономическия растеж“, каза още той.
Слабите перспективи за растеж биха засилили аргументите на ЕЦБ да продължи да намалява лихвените проценти. Банката провежда следващото си заседание за определяне на лихвените проценти на 12 декември.
