Анализи
Ефектът от войната в Близкия изток: Икономисти сигнализират за очакван ръст на инфлацията у нас
Войната на САЩ и Израел срещу Иран мина десетия си ден и не показва признаци на облекчаване, което води до повече несигурност на енергийните пазари и засилва инфлационния натиск. Причината е, че съвсем са намалели доставките на природен газ и нефт, идващи от Кувейт и страните от Персийския залив.
Все повече големи производители от Близкия изток ограничават производството на енергийни суровини, а Ормузкият проток /воден път между Арабския полуостров и континенталната част на Западна Азия /е ефективно затворен от Иран.
Ескалиращата война в Близкия изток разтърси енергийните пазари и предизвика опасения от продължителни прекъсвания на доставките, а красноречиво доказателство за това твърдение дойде с отварянето на борсите в понеделник, 9 март 2026 г., когато фючърсите на природния газ в Европа поскъпнаха с цели 30% и са над 69 евро за мегаватчас . Това е най-високо ниво от началото на 2023 г. и е знак, че кризата се задълбочава, след като миналата седмица търговците отчетоха възходящ ръст в цените на газа от 67% .
Газовите пазари Европа са в по-уязвимо положение, тъй като зимата приключва с доста изчерпани запаси на газохранилищата в ЕС. Това означава, че ще трябва да се купуват повече количества втечнен природен газ, за да бъдат запълнени запасите отново. От своя страна Русия заплаши през миналата седмица, че ще обмисли спиране на износа на природен газ за Европа. Конкуренцията за доставките от Близкия изток се задълбочава и заради интереса на държави като Китай, Индия, Япония към ограничените количества от там – съобщават наблюдатели на глобалните енергийни тенденции.
„И при нас ще се отрази поскъпването на газа, но не чак толкова, както в други държави, зависими от вноса на природен газ, както за индустрията, така и за битовите потребители“, посочи в интервю за Радио България известният български икономист и финансист Румен Гълъбинов:
„България вече като част от еврозоната – от началото на тази година вече ние се съизмерваме с останалите държави от еврозоната, и за 2026 г. от ЕК беше планирано амбициозно начало на структурни реформи в икономиките на държавите от ЕС и в еврозоната. Целта е да се премине към малко по-интензивен икономически растеж в Европа и да може да се повиши конкурентоспособността на европейските икономики, съизмеримо с американската и с азиатските икономики. Това беше доста добре очертано и програмирано, само че последните 10 дни малко променят фокуса. Той се измества към сложното международно положение и към военните конфликти, най-вече в Иран, но и войната в Украйна, която за съжаление не е приключила. От тези два фактора ние имаме последствия към международните пазари. Те реагираха особено на конфликта в Иран през последните няколко дни, в посока покачване на цените на суровия петрол. Примерно сортът "Брент" вече се търгува устойчиво над 80 долара за барел. А контрактите с природен газ – на почти двойно ниво от това, което бяха миналия месец. И ако военните действия продължат по-дълго, това оказва влияние не само на Европа, но и на азиатските икономики. А те са в по-неизгодно положение, примерно Китай, Индия, Южна Корея, които са водещите в този регион, и също ще изпитат неудобства.“
По-дългото водене на военни действия заплашва да донесе последствия, подобни на войната в Украйна. От гледна точка на глобалната търговия, този конфликт ще има ефект и върху американската икономика. Очаква се и по-голямо повишение на цените на бензин и дизел, фючърсите на петрола и на природния газ показват във времето една тенденция, която ще се отрази в цените в следващите от 3 до 6 месеца – прогнозира експертът. „Поради нарастващите цени на природния газ, вероятно това ще доведе и до повишение на цените на ел. енергията в бъдеще, особено в държавите от ЕС, които разчитат най-вече на газови електроцентрали, например Италия. Тази криза, може да се отрази и на цените на тока, който България внася от Гърция, защото там замениха постепенно своите въглищни мощности, с газови“ – казва още Румен Гълъбинов:
„България има в своя енергиен микс балансови мощности, примерно за ел. енергия, които биха могли да компенсират тези повишения на цената на газта, с баланс от възобновяеми енергийни източници, от атомна енергия и от внос. И това трябва добре да се управлява. От гледна точка на вноса на суровия петрол, страната ни също има възможности да балансира с внос на петрол от Черноморския регион. Да използва не само арабски петрол, но и други източници. Прекъснатите доставки на втечнен катарски природен газ за България има по-периферно влияние. Ефектът на кризата ще се усети и у нас – плавно и неизбежно ще последва повишение на инфлацията. Досега инфлацията се движеше добре за първото тримесечие на годината, но ефектът от войната ще се отчете по-късно. Първото тримесечие може би ще е под референтната стойност от 2%, която ЕЦБ съблюдава. Но след това как ще се развият нещата, е трудно да се прогнозира.“
Преживели сме много подобни международни кризи, дали отражение на нашия пазар – припомня Румен Гълъбинов. Той съветва потребителите да не се презапасява с горива или с други енергоизточници. Сега трябва да продължат усилията за по-добра енергийна ефективност.
„С това ще се минимизира ефектът от ръста на цените при енергийните източници“ – съветва още експертът.
Синдикатите, които наблюдават цените в България, отчитат ръст с 13% в търговията на дребно при горивата на бензиностанциите.
„Математическата връзка – 10% увеличение в цените на горивата, водят до 1% увеличение на инфлацията“, изчислява Атанас Кацарчев, главен икономист на синдиката КТ „Подкрепа“.
„Сега спокойно може да очакваме да тръгнат цените нагоре, на фона на това, че няма бюджет и това е допълнителна несигурност по отношение на мястото на България в този конфликт и какви сигнали подават нашите политици. Ако случайно ние като малка държава не можем да разчитаме на редовни доставки на петрол, какви са нашите резервни планове, които правителството ще предприеме и как ще реагира то. Опасенията са, че този конфликт може и да не свърши скоро. Последствията са неясни, но със сигурност и ние ще бъдем засегнати и трябва да се подготвим. Въпросът е по какъв начин ще са защитени доходите на хората при покачване на инфлацията, а това ще е скоро, защото цените на бензиностанциите вече растат. Комисията за защита на потребителите е започнала проверки, така че не ни чакат лесни дни. По-скоро очакваме кабинетът и Народното събрание да се занимават с това, но те явно имат друг дневен ред.“
По думите на Кацарчев в производствената част промяната в цените на горивата рефлектира на стоките от първа необходимост почти веднага.
„Сега още веднъж ще се повиши цената на земеделската продукция, със сигурност това ще удари и потребителите, а това е ежедневието – не можем без да купуваме храна. Затова трябва първо да се помисли как ще реагира служебният кабинет. Трябва да предприеме бързи действия за реакция при криза“, апелира главният икономист на КТ „Подкрепа“.
