Енергетика
Белгия зачеркна изкуствения енергиен остров в Северно море

Със спирането на проекта на практика правителството на Бард де Вевер зачерква емблемата в енергийната политика на своя предшественик Александър Де Кроо. За предишното либерално правителство изкуственият остров бе визитна картичка, която показваше големите иновативни амбиции на Белгия в енергетиката. С идване на власт на новия кабинет обаче единственото засега решение е да се отмени стар закон, който казваше, че страната трябва да е затворила всички АЕЦ до 2025 г.
Енергийният остров „Принцеса Елизабет“ бе планиран да заема площ от 5 хектара, на 45 километра от брега на Остенде, пише в блога си журналистът Апостол Апостолов, който живее в Белгия. Плановете бяха конструктивно да бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно както и със стена срещу бушуващите вълни.
Амбициите на предишното енергийно министерство и операторът „Елиа“ бяха първоначално офшорният вятърен парк да е с капацитет от 2,3 GW и да бъде разширен 8 GW през 2040 г. В дългосрочен план изкуственият остров ще бъде свързан с множество гигантски офшорни вятърни паркове от съседните страни, които са планирани в Северно море, казваше бившият премиер на всичките си визити в чужбина когато говореше по темата Енергетика.
С отказа си настоящето правителство спъва плановете за острова на още седем държави, които разчитат на бъдещия ток от него. През 2022 г. правителствените лидери на Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия подписаха споразумение за взаимна свързаност с ангажимента да осигурят десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. На тази среща на високо равнище край белгийското крайбрежие произлезе и крилатата фраза, че изкуственият остров е първата крачка от за трансформацията на Северно море от „гробище“ на изоставени газови платформи в най-голямата зелена електроцентрала в Европа. А централно място ще има пристанището на Остенде - известно като родното място на офшорната вятърна енергия в Европа.
Замразяването на проекта поставя под съмнение и реализацията на мащабна инвестиционна стратегия на националния електропреносен оператор „Елиа“. Компанията планираше строителство на нов сервизен център с многофункционална сграда на площ от 500 м², контролна зала за наблюдение, склад за съхранение на строителна техника и постоянна работа на 30 специалисти.
Освен държави, енергиен бизнес и индустрии от няколко държави, проектът бе от ключово значение и за Европейската комисия, която одобри държавна помощ и отделно предостави 3,7 млн. евро. За Брюксел изграждането означавало, че ще се намери още един сигурен източник за намаляване на зависимостта си от руските изкопаеми горива и ще насърчи прехода към икономика с нулеви нетни емисии.
Белгия и регионът на Бенелюкс са само един малък пъзел в глобалния офшорен вятърен сектор, който след военната инвазия в Украйна 2021 преживява стабилен растеж благодарение на увеличените инвестиции и търговата дейност. Тесните места във веригата за доставки обаче са значителни предизвикателства пред по-нататъшното разширяване на индустрията. Въпреки че амбициозните цели повишават доверието на инвеститорите, от решаващо значение е да се решат логистичните проблеми, за да се гарантира, че офшорната вятърна енергия може успешно да поеме ключова роля в енергийния преход. Това не само ще помогне на технологията да узрее, но и ще насърчи поддържането на екосистема, подхранваща доверието на инвеститорите, заяви преди време в коментар Петра Мануел, анализатор на офшорния сектор към Rystad Energy.
Очакването на експертите от компанията за анализи е трите доминиращи играча в сектора да бъдат Обединеното кралство, Германия и Нидерландия. Близостта на страните до Северно море и обширните морски зони осигуряват значителна основа за успех при офшорния вятър в подкрепа на целите за нулева мрежа. Прогнозата е, че заедно тези три държави до 2040 г. ще държат общо 150 GW инсталирани вятърни мощности, следвани от САЩ с по-малко от 40 GW.