Делян Добрев: Очакванията са през 2030 г. в България да има значителен добив на газ

Очакванията са през 2030 г. в България да има значителен добив на газ, който да стига не само за вътрешното потребление, но и да се продава. Това каза председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев по време на „Индустриален триатлон: климат, енергетика, околна среда“, организиран от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).

По думите му проучванията в Черно море за наличието на газ в български води напредват.

Според Делян Добрев времето ще докаже, че решението за забрана на добив на шистов газ в България, което бе взето през 2012 г., е грешно.

Другите теми, които засегна председателят на енергийната парламентарна комисия, са последните промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката.

Добрев посочи, че първите промени са насърчили развитието на ВЕИ сектора, докато чрез промените в Закона за енергетиката пък ще либерализира пазарът на едро.

„С гласуваните в Народното събрание промени в Закона за енергетиката на свободния пазар допълнително ще се търгуват 12,2 тераватчаса годишно, които в настоящото ценово решение формират енергийния микс за регулирания пазар“, коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.

По думите му това произтича от премахването на ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик и задължението крайните снабдители да закупуват необходимите количества енергия от Българската независима енергийна борса (БНЕБ).

„Новото европейско законодателство предвижда разширяване на функциите на Организациите на европейските енергийни регулатори (ACER) за съвместно разследване с националните регулатори на случаи на злоупотреба при трансграничната търговия с електрическа енергия“, допълни Иванов и посочи още, че този процес ще се засили с развитието на обединения европейски пазар за търговия на едро с електроенергия.

„Развитието на този пазар предполага сериозно повишаване на трансграничните капацитети за междусистемна свързаност. Европейското законодателство изисква свързаността да е поне 15 процента от инсталираната мощност в съответната страна“, посочи председателят на КЕВР.

Иванов даде за пример, че за България понастоящем тази мощност е 13 500 мегавата. За сравнение трансграничната свързаност с Румъния е 2300 мегавата, а с Гърция - 1500 мегаватчаса. Осъществяването на изискуемата свързаност в рамките на целия ЕС ще позволи разликата между борсовите цени на пазарите „Ден напред“ в Общността на съседни борси/зони да не надвишава 2 евро за мегаватчас.