Енергетика
Германски депутат заговори за рестарт на атомните централи
Financial Tribune
Германия официално напусна ядрената енергетика през април тази година. Инициатива, която беше реализирана от сегашното трипартийно правителство (SPD-GRÜNEN-FDP), но беше лансирана преди около десет години от ХДС на Ангела Меркел. Само няколко месеца след спирането на последните атомни реактори някои християндемократи вече искат да се активират отново, пише в блога си българският журналист, живеещ в Белгия – Апостол Апостолов.
Най-гласовит в тази насока е политикът от ХСС Маркус Зьодер, който предлага атомните електроцентрали да бъдат рестартирани. В интервю за ARD той се заканва, че ако неговата политическа партия се върне на власт след федералните избори през 2025 г. и ако енергийната криза е все още актуален въпрос, неговите партийни другари ще се застъпят за връщането на Германия на ядрената енергийна карта.
„С кризата целият свят сега се фокусира върху запазването на ядрената енергия като преходна енергия - само Германия не е“, отбелязва Зьодер и допълва, че страната му трябва да промени две неща по отношение на енергетиката – да върне атомните централи вместо да разчита на въглищните и да насочи усилия по проекти за нови технологии като ядрения синтез.
Решението за изваждане на Германия от ядрената енергетика беше взето през 2011 г., след катастрофата във Фукушима. По това време всички влиятелни партии повече или по-малко се съгласиха, но инициативата беше поета главно от канцлера Ангела Меркел, която по принцип изобщо не беше против ядрената енергия.
Зьодер по това време беше министър на околната среда и здравеопазването на Бавария. В изказванията си заявяваше, че твърд защитник на ядрения изход. Дори в едно интервю през 2022 г. беше заявил, че ще се оттегли, ако Бавария не подкрепи спирането на централите.
След избухването на войната в Украйна и последвалата енергийна криза няколко лидери на християндемократите промениха мнението си и започнаха да се изказват против затварянето на последните атомни електроцентрали. А Зьодер е един от най-силните гласове.
През април тази година той дори направи дръзко предложение: прехвърляне на правомощията за ядрена енергия от федералното правителство към федералните провинции. Това би позволило на Бавария все още да може да разчита на Isar 2 и неговите 1495 MW .
Въпреки че трите управляващи партии отхвърлят предложението му, Зьодер получава подкрепа от някои от най-важните християндемократически лидери, включително от техния председател Фридрих Мерц. "Идеята си струва да бъде обсъдена", каза той.
Засега никой друг влиятелен член на ХДС/ХСС не е потвърдил, че християндемократите ще агитират за завръщане към ядрената енергетика на изборите през 2025 година. Както видяхме, позициите по този въпрос често се променят с вятъра. Все пак Зьодер отново отвори дебата. И макар да казва, че в момента не се интересува, името му редовно се споменава като кандидат на християндемократите за канцлерството през 2025 г.
Впрочем няколко европейски страни наскоро изместиха фокуса си към ядрената енергетика. Сред тях са Белгия, която обяви, че ще удължи живота си на двете останали атомни централи. Франция прие стратегическа карта за изграждане на реактори от ново поколение и за модернизация на остарелия парк. Полша също обяви подобни намерения. Да се каже сега, че целият свят е проядрен е прекалено, тъй като някои страни остават верни на своята антиядрена традиция, като Австрия например, коментира по темата белгийското електронно издание businessam.be.
В областта на енергетиката Европейският съюз е разделен на два основни блока: проядрен и антиядрен. Флагман на едните е Франция, а на другите Германия. Двете страни и техните съюзници редовно спорят относно статута на атомната енергетика. Париж и неговите съюзници предлагат да се смята за „зелена“, докато на другия полюс е Берлин. И двете страни обаче имат една и съща крайна цел - въглеродна неутралност.
Последно спорът се разрази на провелата се през март среща в Брюксел на правителствените ръководители на държавите-членки
Във Франция 70% от електроенергията се произвежда в ядрени реактори. Ето защо не е изненадващо, че президентът Еманюел Макрон продължава да настоява в ЕС за по-благоприятно третиране на ядрената енергия.
В другия лагер попада германския канцлер Олаф Шолц. Неговата страна, заедно с още няколко яростно се противопоставят на френските усилия да се даде „зелен“ статут“ на ядрената енергия.
Макрон и Шолц са се срещнали в рамките на срещата, за да обсъдят въпроса. Френският президент е подчертал пред медиите, че се надява да постигне споразумение с "за осигуряване на технологична неутралност". Но засега изглежда, че пробив в спора не е постигнат, отбелязва радиото.
Темата предизвиква напрежение не само между двете съседки, но и в рамките на Съюза. Германия, заедно с няколко страни, включително Австрия и Люксембург, не са фенове на ядрената енергия.
Франция, от друга страна, създаде "ядрен съюз" в рамките на ЕС. Заедно с още десет други държави, сред които България, иска да гарантира, че ядрената енергия отново играе все по-голяма роля в европейските енергийни доставки. Страните, които участват, като Полша например, също говориха на европейската среща за необходимостта да се даде на ядрената енергия същия статут като възобновяемите източници.
Сред тях е Белгия, която не е част от ядрения съюз. Въпреки това премиерът Александър Де Кро би искал страната да получи статут на наблюдател в рамките на алианса. Де Кро също така заяви пред Financial Times, че страните трябва да предприемат "прагматичен" подход по отношение на атома.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ядрената енергия може да играе роля в европейските енергийни планове. Новите ядрени технологии биха могли да използват средства от Европейския закон за нулевата нетна индустрия, европейският еквивалент на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ. Под нови технологии тя разбира малки модулни реактори (SMR), които вече се разработват.
Полският премиер Матеуш Моравецки коментира също пред FТ, че ядрената енергия трябва да отговаря на условията за финансиране от ЕС. Ядрената енергия „абсолютно трябва да получи същия статус както слънчевата и вятърната енергия, защото нямаме технология за съхраняване на енергия от възобновяеми източници“.
Най-малко пет законодателни проекта на ЕС вече са засегнати, които се борят за постигане на напредък: възобновяеми енергийни източници, газов пакет, въздушни и морски горива, както и водородната банка.
Франция и Германия също подготвят аргументите си за други два стратегически законодателни акта, които Европейската комисия скоро ще представи. Първият е свързан с реформата на европейския пазар на електроенергия, а вторият с начините за развитие на конкурентоспособна “зелена промишленост” в Европейския съюз в условията на китайски и американски офанзиви.
Някои от тези регламенти, които се разработват, се отнасят до съдбата на нисковъглеродния водород, т.е. произведен с ядрена енергия за декарбонизиране на промишлеността и транспорта на дълги разстояния заедно с възобновяемия водород. Други ще бъдат от голямо значение за икономическата жизнеспособност на френския ядрен сектор и конкурентоспособността на страната.
