Христов: Работим по ускорено внедряване на ВЕИ, за да не загубим около 18 млрд. лева от ЕК

Служебният министър на енергетиката Росен Христов напомни от парламентарната трибуна, че ролята на Министерството на енергетиката е да разработи техническата част и обосновка на проектите, включени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) или евентуални променени по тях. Това се случи по време на днешното му изслушване в НС относно отчет и информация за предприетите и планирани действия във връзка с изпълнение на Решение на Народното събрание за задължаване на Министерски съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г.

Сред промените, като обект на предоговаряне по ПВУ, е включено отпадане на реформата, целяща намаляване на емисиите на въглероден диоксид от производството на електроенергия с 40%, и гарантиране на работата на въглищните централи без ограничение поне до 2038 г.

Когато страната ни е информирала Европейската комисия (ЕК), че не желае да изпълни заложената цел от 40% намаляване на емисии, отговорът на ЕК е бил, че ако не се изпълнят поетите от нас ангажименти, то страната ни няма да получи плащания, уточни Христов.

„В момента, в  който информирахме ЕК, че не желаем да изпълним целите от намаляване на 40% емисии, отговорът беше прост и логичен - Имаме подписан договор с вас, трябва да изпълните определените заложени цели, а ние имаме ангажимент за финансовата част. Ако не го изпълните, няма да има средства“. 

„Ако ние просто се откажем и не приемем техните условия, държавата ще загуби около 17-18 млрд. лв, затова трябва да се предложат алтернативи“, коментира Христов.

Той уточни, че в позицията на ЕК се казва, че страната ни има 3 опции: ако решим да се откажем и ЕК ще се откаже от плащания; ако изпълним частично заложените цели – ще получим частично плащане; ако реформираме целите, така че да бъдат постигнати в крайна сметка заложените цели ще получим пълното плащане.

„Първите две не ги приемам, не ги виждам за логични, затова правим всичко възможно да предложим алтернативи“, обясни служебният министър на енергетиката.

Според него трябва да се работи по третата опция и да се реформират целите, като може да не се изпълнят заложените в плана намаляване с 40% на емисиите, но това да се замести с ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)

„Именно в тази връзка се обсъждат различни варианти за ускорено изграждане на различни видове възобновяеми енергийни източници, включително на териториите и на мините", добави служебният енергиен министър.

„Така се откриват нови работни места, трябва да привличаме инвеститори и да се фокусираме върху индустриализация на района“, смята Христов.

Христов уточни, обаче, че терените, които ще се дават за изграждане на фотоволтаици, са излезли от експлоатация и трябва да се изгражда допълнителна електропреносна мрежа. Затова те се превръщат в непривлекателни за инвеститорите, тъй като са технически трудни и трябва да се влагат сериозни средства.

„Търсим инвеститори - компании с опит в изграждането и експлоатацията на ВЕИ-та, както и с необходимия капитал да започнат такова изграждане. Приоритет имат компании, които смятат да отварят предприятия, които смятат да използват тази енергия, която ще се произвежда. Идваха доста компании, за момента не сме се спрели на нито една от тях, тъй като условията и за присъединяване, и за реколтивация, правят проектите на границата на икономическата рентабилност“, заяви министърът.

По думите на министъра в сумата, която сме застрашени да загубим (17-18 млрд. лева) влизат парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), тези от REPowerEU, както и от териториалните планове за справедлив преход. Той припомни, че този план е подписан в последния ден на последното редовно правителство, като в момента той се предоговаря, което е по-трудна задача.

„За определени ангажименти, които искаме да предоговаряме, като например частта с прословутите батерии и проекта за геотермална енергия, срещаме разбиране от ЕК, за други обаче, като изваждане на системните оператори от структурата на БЕХ и ангажимента за намаляване на емисиите, са по-сложни и по-опасни“, обясни Христов.