Енергетика
КНСБ: Предложението на КЕВР ще доведе до 13% годишен ръст на цената на тока

Снимката е илюстративна
Публикуваме Становище на КНСБ по Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, изпратено днес, 10 юни, до Министерството на енергетиката и КЕВР.
„Успоредно с предприетите стъпки за привеждане на нормативната база с гласуваните промени в Закона за енергетиката от 30.05.2025 г., КЕВР на 6.06.2025 г. публикува доклад на работна група за определяне на регулирани цени, но и цени, които са визирани в законовите промени. За периода 01.07.2025 г. – 30.06.2026 г. Комисията предлага за крайните битови потребители среднопретеглено изменение от 4,62% на общите цени на електрическата енергия.
Припомняме, че със своя Декларация КНСБ посочи, че повишението на цената на електроенергията за бита от началото на тази година с 8.4% не беше съпроводено с никакви мерки за компенсиране на енергийно бедните и енергийно уязвимите групи от населението в разгара на зимния сезон. Посочихме също така, че с това действие, на практика се стартира либерализация на пазара на електроенергия на дребно без адекватна защита на потребителите, като настояхме за спешни действия от страна на правителството за компенсиране на най-уязвимите групи. С новото предложение на КЕВР годишното увеличение на цените на електроенергията за битовите потребители ще надхвърли 13%, което е непоносим разход за голяма част от българските семейства, ако не се предприемат мерки за защита и компенсации.
Процедурите по промяна в подзаконовата нормативна рамка, включително в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия, не са приключили, а срокът за обществено обсъждане на доклада за регулираните цени е твърде кратък – една седмица. Това са предпоставки за последващи дебати и противопоставяне.
По отношение на доклада на работна група с предложения за утвърждаване на цени и определяне на базова стойност на електрическата енергия и на компонентната от цената на крайния снабдител в сектор „Електроенергетика“ ще посочим някои тревожни тенденции, без да навлизаме в конкретика, поради посочените по-горе причини:
Предлаганото повишение на цените на електрическата енергия с над 13% на годишна база значително надвишава годишната инфлация у нас от 3,5% и отразява тежкото положение в сектора, за което КНСБ алармира нееднократно;
Предложената оценка за прогнозната годишна пазарна цена за базов товар за периода 01.07.2025 г. – 30.06.2026 г. в размер на 220,00 лв./MWh значително надвишава посочените стойности в пролетната Европейска икономическа прогноза от май‘2025, която средно в 80 евро/ MWh. КНСБ, както и ИСС нееднократно са посочвали проблемите на европейския електроенергиен пазар, които сега се пренасят и върху битовите потребители у нас;
Ясно се вижда промяната в баланса на приходите във Фонд СЕС, при което приходите от продажба на въглеродни квоти намаляват, а ролята на вноските от участниците на националния пазар чрез ежемесечно отчисление в размер 5 на сто от приходите, расте. В резултат Фонд СЕС основно изразходва натрупаните средства по тези пера за подпомагане на ВЕИ, високоефективна когенерация и оставащия дългосрочен договор с ТЕЦ „Марица изток 1“. В резултат остават твърде ограничени възможности за предоставяне на компенсации чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за електрическа енергия на битовите крайни клиенти, и се налага задействане на новия механизъм за целево предоставени средства от държавния бюджет;
Отбелязваме високия ръст на допустими разходи за мрежовите дружества, което е естествено следствие от ръста на ВЕИ в мрежата и нуждата от инвестиции за обновяване.
Според нас, въпреки многократно заявяваната позиция, че либерализацията се отлага за неопределено време, вече е в ход прилагане на пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия и ускорен преход към пазарно обусловени цени за битови крайни клиенти. Така формулирани целите на въвежданата пазарна промяна позволяват въвеждане на комбинация от административни действия, които фактически да доведат до извеждане на домакинствата на свободен пазар в краткосрочен план.
КНСБ счита, че с направените промени на практика се въвежда напълно либерализирания пазар у нас, като се дава ясно предимство на зелените политики и ограничаване работата на ТЕЦ на въглища, които остават силно зависими от ценовата пазарна конюнктура. Ние ще продължим да защитаваме работата на нашите ТЕЦ и работните места там, но също така ще настояваме за осигуряване на поносими цени за битовите потребители. Припомняме, че Фонд СЕС беше създаден с основната цел да премахне тежестта на регулаторния дефицит в НЕК и настояваме за реални стъпки в тази насока, за да може компанията да работи в условията на пазарна конкуренция и да реализира нови проекти.
По отношение на предложените промени в нормативната рамка, КНСБ подкрепя промените в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, с които се уреждат новите правомощия на КЕВР да определя базова стойност на електрическа енергия, тъй като по този начин фактически се запазва регулираната цена за бита за следващия регулаторен период. Съгласно новите условия след 1 юли 2025 година битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период формираната базова компонента от цената на крайния снабдител, а последните получават ежемесечните компенсации за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител.
Освен този механизъм за формиране на сметките за битовите потребители КНСБ подкрепя също други промени, като:
Отпадането функцията на НЕК като обществен доставчик;
Разширяване на източниците за приходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, включително от целево предоставени средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на енергетиката за изпълнение на приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации за битови крайни клиенти, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ;
Въвеждане на възможност КЕВР да определя часови, сезонни и други тарифни структури на базовата стойност;
Разширяване на задълженията на КЕВР ежегодно да публикува данни за пазарното предлагане и за въздействието върху сметките на потребителите, както и за равнището на нестабилност на цените, както и оценки на сключените сделки от крайните снабдители за закупуване на електрическа енергия за снабдяване на битови крайни клиенти.
Същевременно КНСБ подчертава, че въведените законови промени представляват дълбока трансформация на пазарните условия у нас, като в някои случаи тези промени се разминават с предварително заявени позиции и очакванията ни за защита на интересите на заетите лица в ключови предприятия. На първо място отбелязваме, че са запазени текстовете от миналата година, които казват, че производители на електрическа енергия от въглища, които са се възползвали от дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия и разполагаемост или други подобни споразумения, не могат да получават нова държавна помощ за подпомагане на производството от въглища. Самите дългосрочни споразумения за закупуване на електрическа енергия и дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия или други подобни договори могат да се сключват само за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници.
В допълнение, с новите промени в Правилата за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия се въвежда специалния механизъм за търговия с дългосрочни нестандартни продукти на сегмент „Двустранни договори“, чиято цел е да се осигурят необходимите количества електрическа енергия на крайните снабдители за обезпечаване потреблението на битовите крайни клиенти. Практическото приложение на тази разпоредба ще стане ясно едва след публикуване на Правилата, но от текстовете в Закона се разбира, че гарантираното изкупуване на производството от специална балансираща група с НЕК като продавач, но с АЕЦ и ТЕЦ МИ2, като участници (както ни беше представено предварително), не е предопределено нормативно. Така широк кръг производители и търговци могат да предлагат нестандартни дългосрочни продукти, а пък крайните снабдители могат да купуват, но може и да не купуват от НЕК. Посочено е, че за целите на изчислението на средно претеглената цена, относима към съответния краен снабдител за съответния месец, в случай на закупено количество електрическа енергия на други пазарни сегменти и механизми, се прилага постигнатата реална средно претеглена цена на съответния пазарен сегмент и/или механизъм за съответния месец, но не по-висока от средно претеглена цена на пазарен сегмент ден напред за съответния месец. Така краен снабдител може да избира от различни борсови платформи или да сключва Дългосрочни договори с ВЕИ.
Въвежда се нова възможност за търговски участници, които да играят ролята на крайния снабдител, а именно краен снабдител, който снабдява над 10 000 битови крайни клиенти. Такива крайни снабдители могат да бъдат търговски участници, включително и местни лица в държава – членка на Европейския съюз, които също получават достъп до специалните механизми на нашия пазар, включително компенсации. Обръщаме внимание, че вече законово е предвидено при изплащане на компенсации от Фонд СЕС да се ползват средства от бюджета, което прави високо чувствителен въпроса за изразходване на тези средства в посока на широк кръг търговски участници.
В заключение, КНСБ отново подчертава позициите си по отношение на:
Необходимостта от запазване ролята на въглищната енергетика в осигуряване на надеждни доставки за националния пазар;
Предприемане на стъпки за либерализация на битовия сегмент след съответна подготовка и гарантиране на достъпност за енергийно бедните домакинства;
Ограничаване на агресивното навлизане на ВЕИ на пазара и поставяне на акцента върху развитие на мрежовата свързаност и изграждане на подходящи технологии за съхранение на енергия, каквито са ПАВЕЦ;
Запазване на доминираща държавна собственост в енергийния сектор за гарантиране на сигурността на доставките на достъпна цена.“