Mоже ли Европа да се справи без природен газ от Катар?

Катар може да спре газовото кранче на ЕС, стана ясно от интервю на енергийният министър на страната  Саад ал Кааби пред Financial Times. Причината е нова разпоредба на Брюксел, според която от 2027 г. страните от общността ще могат да налагат глоби на големите компании, които не правят достатъчно в борба с правата на човека и изменението на климата. Под ударите на закона са и енергийните компании като QatarEnergy, които може да загубят под формата на глоби до 5% от годишния си оборот, пише в блога си българският журналист, живеещ в Белгия -Апостол Апостолов.

Белгия е една от страните, които силно разчитат на катарските доставки. В момента 8% от общия внос идва от Катар. Останалите страни са Норвегия, Нидерландия, Великобритания, Франция и все още нищожните стотина тераватчаса руски втечнен природен газ.

"Ако загубя 5% от генерирания си оборот, за да отида в Европа, тогава няма да ходя там“, казва министърът пред световната икономическа медия и дава да се разбере, че няма да се поколебае да спре доставките, защото тези 5% означавали загуби не само за компанията, но и за бюджета на самата държава.

Редица икономисти и университетски преподаватели коментираха в редица белгийски медии след въпросното интервю, че за Белгия няма непосредствена заплаха. За Моник де Йонг докторант от университета "Фридрих-Александър" в Нюрнберг – пеете процента са важни за Европа, но не и фатални като обем. „Значителен процент, но не толкова голям, колкото зависимостта, която имахме от руския газ"“, казва ученият.

Предимството на пазара на втечнен природен газ, според Де Йонг, е, че потоците могат да се променят бързо. В момента голяма част от катарския газ все още отивал в Азия и Европа. Ако Катар наистина спре да доставя Европа, страни като Белгия бързо ще се преориентират и ще започнат да внасят повече LNG от Америка и тогава американците ще изнасят по-малко за Азия.

За други наблюдатели заканата може да окаже влияние върху цените на газа. Силно ще бъдат засегнати най-вече домакинствата на променлив договор, каквито са повечето във фламандската част на страната.

Заплахата като средство за натиск за преговори

Моник де Йонг обаче поставя и друг акцент върху заплахата на катарците – дали въобще ще се стигне до спиране на кранчето и просто е лост за политически натиск. Според енергийният специалист трябвало да се обърне внимание на изказването на катарския министър, че „съществуващите договори ще бъдат спазени“.

Все още е малко неясно какво точно има предвид с това. Във всеки случай законът няма да влезе в сила до 2027 г., така че все още имаме известно време, за да видим какво точно ще се случи. Засега заплахата е главно като средство за натиск, за да отклони вниманието от нарушенията на човешките права. Това е като предупредителен сигнал да се преговаря и да се види какво е възможно, така че да не се налага да плащат тези глоби, университетският постдокторант.