Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Енергетика
  3. Нов закон в Белгия удря по транзита с руско LNG

Енергетика

Нов закон в Белгия удря по транзита с руско LNG

Нов закон в Белгия удря по транзита с руско LNG - Tribune.bg
Снимка:
© apoblog-apostol.blogspot.com

Белгийското правителство издаде указ, с който се забранява претоварването на руски втечнен природен газ, става ясно от стенограма на проведено заседание oт 10 януари. Решението е подкрепено по предложение на министъра на Северно море Пол Ван Тигелт и служебния министър на енергетиката Тине Ван дер Стратен. След дадената зелена светлина проектозакона отива за кралски подпис с указ, пише в блога си журналистът Апостол Апостолов. 

В правителственото решение са заложени редица рестриктивни дейности, свързани с контролирането и претоварването на руско LNG най-вече от пристанището Зеебрюге.

След влизането в сила на порта са забранени товарещи услуги, техническа помощ, брокерски услуги, финансова помощ.

Белгийското пристанище е известно като портата на руския втечнен природен газ за Европа и е все още една от пробойните, въпреки санкциите на Европейската комисия. Портът не е спирал да приема танкери от Москва, независимо че през март Брюксел включи в пакета от санкции и LNG търговията. Това показва и самата статистика. Само за 2022 година през пристанището са транзитирани 4,3 милиона кубически метра като почти цялото количество е било за страни от ЕС.

Портът в Зеебрюге има по-особен статут за разлика от други пристанища в Европа. В него акционерно участие освен държавата имат  руско-китайската съвместна компания Yamal LNG и френската TotalEnergies. На доковете непрекъснато пристигат и отплават танкери с втечнен газ за Китай, Япония, Южна Корея, Индия и Пакистан. Флагманът на руското корабоплаване - ледоразбивачът „Владимир Воронин“, един от 300-те във флота, който често акостира в Зеебрюге.

Търговията е трън в очите на местните власти, които за последните 3 години непрекъснато апелират националния оператор „Флуксис“ да преустанови тази практика. И всеки път отговорът е един - пристанището е с отворен достъп и по закон клиентите не могат да бъдат дискриминирани.

Търговията през белгийския порт дава основание в една статия на националния ежедневник „Де тейд“ да определи ставащото, че „кранчето за руско LNG е по-отворено от всякога в Белгия“. И като сравнява преминалите потоци за периода 2021-2023 година медията обобщава, че зависимостта на Белгия от руския газ отново се увеличила.

„Цифрите са поразителни, защото федералното правителство винаги е подчертавало, че терминалът за втечнен природен газ в Зеебрюге функционира главно като център за транзит на руски втечнен природен газ към Далечния изток, но също така служи за снабдяване на съседни страни като Германия чрез белгийската тръбопроводна мрежа“, пише вестникът.

Очакванията са, че с настоящото решение на кабинета ще се отговори на изменения регламент (ЕС) 2024/1745 през юни 2024. В чл. 215 (10) се казва, че „Русия извлича значителни приходи от продажбата и транспортирането на втечнен природен газ (ВПГ)“. С Решение (ОВППС) 2024/1744 се забраняват услугите по претоварване на територията на Съюза за целите на операции по трансбордиране, когато тези услуги се използват за трансбордиране на руски ВПГ, освен когато трансбордирането е за държави членки. Тази забрана обхваща както трансферите от кораб на кораб, така и трансферите от кораб на бряг и операциите по претоварване. Спомагателните услуги, свързани с такова трансбордиране, също са забранени. Забраната не засяга вноса в Съюза, нито сигурността на доставките на държавите членки.

Задължение на Европейската Комисия е да наблюдава и да докладва на Европейския Съвет развитието на обстоятелствата по отношение на ВПГ във връзка със забраната и да предложи смекчаващи мерки в случай на важни промени в това отношение.

Пресекване на кранчето на руското LNG залегна и в 14-ия пакет от санкции срещу Кремъл, приет през миналия юни. С него се забранява реекспорта във водите на ЕС и забранява нови инвестиции и услуги в проекти за производство на втечнен природен газ в Русия. Тези мерки имат за цел допълнително да ограничат приходите в руската хазна, които се влагат за военни цели в Украйна.

Мерките забраняват използването на пристанищната инфраструктура на ЕС за претоварване на руски втечнен природен газ от един кораб на друг, практика, известна като претоварване. Те също така ще санкционират нови руски проекти за втечнен природен газ, като прекратят доставките на стоки, технологии и услуги от ЕС. Това ще направи завършването им по-трудно и скъпо.

След пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през февруари 2022 г. ЕС постепенно се отказва от руските изкопаеми горива. Още през 2022 г. беше забранен вносът на въглища и по-голямата част от суровия петрол. Държавите- членки на ЕС, също така намалиха вноса на руски природен газ с две трети — от 45% от целия внос на газ през 2021 г. на 15% от вноса на газ в ЕС през 2023 г., припомня сайтът на Дипломатическата служба на ЕС.

Очакванията са, че забраната за претоварване няма да има отражение върху сигурността на доставките на ЕС, нито върху цената на втечнения природен газ на световния пазар, тъй като производството на втечнен природен газ в Русия в момента е само малка част от световното предлагане. Забраната обаче ще нанесе удар върху портфейла на Русия. Това е така, защото руските терминали за втечнен природен газ се намират в Арктика. Затова Русия използва специализирани ледоразбивачи за прехвърляне на втечнен природен газ в по-топли води, където се претоварва на по-големи кораби. Досега по-голямата част от тази дейност се извършваше в пристанищата на ЕС. След като новите санкции влязат в сила, руските ледоразбивачи ще трябва да изминат много по-големи разстояния, за да стигнат до следващото подходящо съоръжение за прехвърляне на втечнен природен газ в по-големи кораби. Следователно те ще се сблъскат с много по-високи оперативни разходи (оценени на до 75% по-високи), а обемът на втечнения природен газ, ефективно транспортиран от Ямал в Арктическо море до международни клиенти, ще бъде намален.

Изправена пред спад в търсенето в Европа - крайната точка на нейната газопроводна мрежа - Русия в момента масово разширява LNG инфраструктурата си в Арктическия регион. Съоръжението в Ямал е най-големият завод за втечняване на втечнен природен газ в Русия. В момента се изграждат два проекта в същия арктически регион, които могат да утроят износа на руски втечнен природен газ до 2030 г. и да превърне отново страната в световен лидер.

12 млрд.евро от Европа за 3 години

Планираното разширение на мощностите сякаш идва в подходящ момент за Федерацията, след като на фона на всички санкции и закани, новият енергиен еврокомисар Тереза Рибера изненадващо гръмна с твърдението, че „ЕС към момента все пак не планира да ограничи доставките на втечнен природен газ от Русия, тъй като имало усещане за недостиг и страх“, пишат Ройтерс, БТА и 3E News.

Базираният в Брюксел икономически мозъчен тръст „Брюгел“ (Bruegel)  изчислява, че Европа е платила на Русия 12 милиарда евро за ВПГ между март 2022 г. и февруари тази година.

Анкети