Енергетика
ОПЕК+ решава за добива след шока с ОАЕ
Financial Tribune
Саудитска Арабия, Русия и още пет страни от ОПЕК+ се събират днес, за да вземат първото си решение за квотите за добив на петрол след сътресението, предизвикано от напускането на Обединените арабски емирства, съобщи Франс Прес.
ОПЕК+ – алиансът между Организацията на страните износителки на петрол и още десет страни производителки, все още не е излязъл с позиция след напускането във вторник на Обединените арабски емирства, които бяха стълб на картела и една от двете страни с най-големи възможности да увеличат добива си.
Затова прессъобщението след тази среща, която се провежда онлайн, е очаквано с още по-голям интерес от самото решение, което пазарът до голяма степен вече е предвидил.
Саудитска Арабия, Русия, Ирак, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман заедно би трябвало да увеличат квотите си „със 188 000 барела дневно“, обяснява Арне Ломан Расмусен, анализатор в „Глобал Риск Мениджмънт“ (Global Risk Management).
Така става дума за увеличение, сходно с обявеното през март и продължено през април – 206 000 барела дневно, от което трябва да се извади делът от това увеличение, който се полагаше на Обединените арабски емирства.
Това увеличение на хартия много вероятно няма да може да се материализира в допълнителен добив: основните неизползвани мощности на ОПЕК+ се намират в страните от Персийския залив, чийто износ е възпрепятстван от блокирането на Ормузкия проток, организирано от Иран от началото на войната в Близкия изток.
Сред страните от ОПЕК+, които подлежат на квоти, добивът „е спаднал до 27,68 милиона барела дневно през март“, докато сборът от квотите им за същия месец е бил 36,73 милиона барела дневно, „тоест дефицит от около 9 милиона барела дневно“, уточнява Прия Валия, анализаторка в „Рюстад Енерджи“ Rystad Energy.
Шокът е разпределен основно между Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и, разбира се, Обединените арабски емирства, чийто добив вече няма да се отчита към този на алианса. Иран е член на ОПЕК+, но не подлежи на квоти.
От ситуацията най-много печели Русия, вторият по големина производител в групата, заради много високите цени на енергията, но изглежда, че тя и без това изпитва сериозни затруднения да произвежда на равнището на сегашните си квоти, посочи АФП.
Нейната петролна индустрия се сблъсква с оттегляне на западни инвестиции от началото на войната, предизвикана от руското нахлуване в Украйна през 2022 г., както и с добив, редовно затрудняван от украински удари с дронове.
За групата напускането на Обединените арабски емирства „е голямо събитие“, далеч по-важно от напускането на Катар през 2019 г., а след това и на Ангола, оцени Амена Бакр, анализаторка в „Кплер“ (Kpler), по време на видеоконференция по темата.
Освен че са четвъртият производител в ОПЕК+ по обем, Абу Даби разполага с много значителни неизползвани производствени мощности – ключов лост за групата, когато трябва да регулира пазара.
Още през 2021 г. „Обединените арабски емирства изразиха недоволството си от своите квоти“, подчерта Бакр.
През последните години страната инвестира масирано в инфраструктурата си, а националната ѝ петролна компания АДНОК (ADNOC) планира производствен капацитет от 5 милиона барела дневно до 2027 г. – далеч над последната ѝ квота, определена на 3,447 милиона барела дневно.
„Те вече имат устойчив капацитет от 4,3 милиона барела дневно“ и амбиция да го увеличат до 5 милиона барела дневно до 2027 г., уточни пред АФП Франсис Перен, изследовател в ИРИС (IRIS).
Това превръща Абу Даби в конкурентен играч на пазара – при това способен да произвежда при много ниски разходи – който би могъл да ограничи ефекта от мерките, предприемани от Рияд и съюзниците му, след като пазарът се върне към някаква форма на нормалност след деблокирането на Ормузкия проток.
За ОПЕК+ съществува и риск други страни да се изкушат да напуснат: Казахстан и Ирак например често са били критикувани, че надвишават квотите си, добави АФП.
