Почти половината ток в България вече идва от ВЕИ, слънчевата енергия излезе начело

Почти половината от произведената в България електроенергия през второто тримесечие на 2026 г. е от възобновяеми източници. Делът достига 47,5%, показват данните на Евростат за производството на електроенергия по източници, предаде БГНЕС.

През април, май и юни в страната са произведени общо 9104,042 GWh електроенергия, като 4322,356 GWh са отчетени като производство от възобновяеми източници и биогорива.

Данните по месеци показват ясно изразена сезонна динамика. През април ВЕИ и биогоривата имат дял от около 38,5% от производството, през май той нараства до 52,5%, а през юни достига 52,4%. Така през два от трите месеца възобновяемите източници са осигурили повече от половината от произведената в България електроенергия.

По-подробните данни на Националния статистически институт показват и коя технология има най-голям принос. През второто тримесечие фотоволтаичните централи са произвели 2332 GWh електроенергия. Водноелектрическите централи са осигурили 1566 GWh, вятърните – 250 GWh, а възобновяемите горива – 258 GWh.

Така слънчевата енергия се превръща в най-големия отделен възобновяем източник на електроенергия в България за периода.

Особено отчетлив е ръстът на соларното производство през трите месеца. Фотоволтаиците са произвели 585 GWh през април, 819 GWh през май и 928 GWh през юни. Между април и юни увеличението е с близо 59%.

При водната енергия ръстът е по-плавен – от 480 GWh през април до 568 GWh през юни. Вятърното производство е значително по-малко – от 86 GWh през април се увеличава до 117 GWh през май, след което намалява до 47 GWh през юни.

Данните показват, че зад високия общ дял на ВЕИ през периода стои преди всичко силното производство на фотоволтаичните централи, допълнено от водноелектрическите мощности.

Въпреки значителния ръст България остава под средното равнище за Европейския съюз. През второто тримесечие ВЕИ са осигурили 54,1% от произведената електроенергия в ЕС спрямо 54,3% година по-рано. Така България е с 6,6 процентни пункта под средното европейско ниво.

Разликите между отделните държави са значителни. Най-висок дял е отчетен в Латвия – 97,7%, следвана от Дания с 94,3% и Хърватия с 92,2%. В другия край са Словакия с 19,8%, Чехия с 20,9% и Малта с 24,5%.

На европейско равнище слънчевата енергия също увеличава значително ролята си. През второто тримесечие тя представлява 41,6% от производството на електроенергия от ВЕИ спрямо 37% година по-рано. Делът на вятърната енергия е 27,7%, а на водната – 22,6%.

Бързото увеличаване на соларното производство обаче поставя и нови предизвикателства пред електроенергийната система. За разлика от традиционните електроцентрали фотоволтаиците произвеждат основно през светлата част на деня, а количеството електроенергия зависи пряко от слънчевото греене.

Това увеличава значението на балансиращите мощности, развитието на електропреносната мрежа, междусистемните връзки и системите за съхранение на електроенергия.

Показателен е юни, когато фотоволтаичните централи са произвели 928 GWh, докато вятърните – едва 47 GWh. С увеличаването на дела на слънчевата енергия способността на системата да съхранява, пренасочва и балансира производството в различните часове на денонощието става все по-важна.

Важно е обаче показателят от 47,5% да не се смесва с дела на възобновяемата енергия в крайното потребление. Данните се отнасят до произведената в България електроенергия през второто тримесечие, а не означават, че 47,5% от цялото потребление на електроенергия в страната непременно е покрито от ВЕИ.

Данните на Евростат и НСИ очертават ясна тенденция – през пролетно-летните месеци България вече произвежда близо половината от електроенергията си от възобновяеми източници, като слънчевата енергия заема все по-голяма роля в производствения микс. Следващото предизвикателство е не само изграждането на нови ВЕИ мощности, а и способността на електроенергийната система да интегрира все по-големите количества променливо производство.