Енергетика
Турция цели енергийна независимост, залагайки на възобновяеми източници
Financial Tribune
Турция си е поставила за цел да намали силната си енергийна зависимост, залагайки на възобновяеми източници - основно вятърна и слънчева енергия.
Ако има една дума, която да се повтаря в речите на политиците и да се открива в стратегическите документи на Турция, това е "независимост", пише испанското издание "Паис". Евроазиатската страна иска да диверсифицира своите партньори и съюзници, за да може да разполага с по-голяма свобода. Икономиката обаче продължава да диктува правилата: за да поддържа работата на своите заводи Турция зависи от европейските пазари за износа си (макар делът на ЕС да е намалял леко през последното десетилетие до около 40 на сто), от вноса на западни машини и технологии, както и на суровини от Азия. Все пак в нито една област външната зависимост не е толкова голяма, колкото в енергетиката: в страна, преживяла бърз растеж на енергийното потребление, 74 на сто от търсенето се покрива от внос и ролята на Русия като вносител е доминираща (около 40 на сто от импорта на газ, петрол и въглища).
"Търсенето на енергия ще продължи да расте през идните години. Правим мащабни инвестиции, за да прекратим нашата външна енергийна зависимост", подчерта министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар през юни. Стратегията включва няколко направления. От една страна се извършват множество проучвания в Черно море, където са открити подводни газови находища, които, когато бъдат развити, биха могли да покриват една трета от годишните нужди на страната. От друга страна се очаква (след многобройни закъснения) догодина да заработи първият реактор на атомната централа "Аккую" (построена в сътрудничество с Русия), която след пълното й завършване в края на десетилетието ще може да осигурява 10 на сто от електроенергията за страната.
Въпреки това "ключът към пълната енергийна независимост", подчертава турският министър, "ще бъдат възобновяемите източници". Те ще изиграят решаваща роля и за постепенното закриване на силно замърсяващите и будещи противоречиви оценки въглищни централи. Правителството вече се похвали миналата година, че в някои дни възобновяемите енергии са осигурявали над 75 на сто от потреблението на електроенергия.
Хидроенергията имаше до неотдавна водеща роля сред възобновяемите източници, но с все по-голямата суша в региона този източник става все по-ненадежден, пише испанското издание. Затова страната залага на слънчевата и вятърната енергия, като планира до 2035 г. да има 120 000 мегавата инсталирани мощности.
Това означава, че Турция трябва да увеличи почти четворно сегашния си капацитет, което изисква инвестиции от около 100 милиарда евро, включително подобрения в мрежата за пренос и съхранение на енергия, предава БТА.
Ибрахим Ерден, председател на Турската асоциация за вятърна енергия, смята, че този голям напредък е постижим с оглед на постигнатото през последните години: приносът на слънчевата енергия в общото производство на електроенергия е бил почти нулев преди 2018 г., а вятърната енергия започна да се развива едва след 2016 година. Освен това различните министерства единодушно прегръщат тази стратегия и през лятото турският парламент прие така нареченото "суперразрешително" - "едно отдавнашно обещание към сектора". То обаче предизвика доста полемики, тъй като позволява минна дейност в гори и маслинови горички, които досега бяха защитени по закон.
Що се отнася до възобновяемите енергии, мнозина в сектора са във възторг от новото "суперразрешително", тъй като то ще съкрати сроковете за одобрение на нови вятърни и соларни инсталации от около пет на максимум две години.
Към това се прибавя и индустриалната екосистема, която се изгражда в Измир, на егейското крайбрежие на Турция, където вече са открити фабрики с местни и европейски инвестиции за производство на компоненти за вятърни турбини. Ерден счита това за съществено, защото позволява частична релокализация на производството и намаляване на зависимостта от Китай.
Целта е след няколко години Турция да се изкачи в класацията и да стане петият по големина пазар за вятърна енергия в Европа.
