Енергетика
Възстановяването на петролния сектор на Венецуела може да отнеме 10 годни и да струва 100 млрд. долара
Financial Tribune
Планът на президента на САЩ Доналд Тръмп за поемане на контрол върху Венецуела и за възраждане на нейната петролна индустрия след залавянето на президента Николас Мадуро среща сериозни политически, икономически и правни препятствия и не се очаква да има незабавен ефект върху цените на петрола, сочат анализи на Асошиейтед прес и Reuters.
Според АП венецуелската петролна индустрия е в тежко състояние след години на занемаряване, корупция и международни санкции, като настоящото производство е около 1,1 млн. барела дневно, спрямо 3,5 млн. барела дневно през 1999 г. Някои анализатори допускат, че при благоприятни условия добивът може да бъде удвоен или утроен, но това би изисквало време и мащабни инвестиции.
Дори при оптимистичен сценарий увеличаването на производството няма да стане бързо, тъй като за нарастване от около 1 млн. барела дневно до 4 млн. барела дневно ще са необходими приблизително 10 години и инвестиции от около 100 млрд. долара, по думите на експерта Франсиско Моналди от Университета „Райс“, се посочва в анализа на АП.
Reuters от своя страна подчертава, че пазарите са изправени пред нов прилив на геополитически риск след залавянето на Мадуро, като е възможно в краткосрочен план да се наблюдава бягство към „активи убежища“, след като търговията се поднови. Агенцията отбелязва, че пазарите са били затворени по време на събитията, но в края на 2025 г. американските и световните акции са били близо до рекордни стойности след двуцифрени годишни ръстове.
Цената на петрола се е повишила над 62 долара за барел през декември, когато САЩ са блокирали санкционирани танкери от и към Венецуела, но оттогава се е стабилизирала около 60–61 долара за барел, пише Ройтерс. Анализатори, цитирани от агенцията, смятат, че макар потенциалът на страната да е значителен, ще са необходими години, за да се постигне съществен ръст на добива.
АП акцентира върху факта, че Венецуела разполага с най-големите доказани петролни резерви в света – около 303 млрд. барела, което представлява приблизително 17 на сто от световните запаси, но въпреки това в момента страната произвежда под 1 на сто от глобалния добив на суров петрол. Единствената американска компания със значителни операции в страната е Chevron, която добива около 250 000 барела дневно чрез съвместни предприятия с държавната Petroleos de Venezuela (PDVSA).
И двете агенции посочват, че ключов проблем остава политическата несигурност. Според AP американските компании биха инвестирали сериозно едва след установяване на стабилен режим и ясни договорни условия, като се припомня, че през 2007 г. правителството на Уго Чавес национализира голяма част от петролния сектор, което доведе до изтегляне на компании като Exxon Mobil и ConocoPhillips.
Ройтерс добавя, че потенциалните инвеститори ще трябва да се справят и с въпроси, свързани със сигурността, рушащата се инфраструктура, легитимността на американската операция по задържането на Мадуро и риска от дългосрочна нестабилност. Агенцията цитира и оценки, че евентуално по-стабилна и продуктивна Венецуела би могла в дългосрочен план да допринесе за глобалния растеж чрез увеличени доставки на петрол, но само при наличие на политическа стабилност и значителни инвестиции.
По отношение на правната страна АП отбелязва, че поемането на контрол върху венецуелските ресурси повдига въпроса кой има право върху петрола, като според експерти международното право ограничава възможностите една външна сила да се облагодетелства от ресурсите на друга държава.
Двете агенции обобщават, че макар Венецуела да има потенциал да се превърне отново във важен участник на световния петролен пазар, процесът ще бъде бавен, скъп и силно зависим от политическото развитие в страната и от реакцията на международните пазари.
На този фон Каракас има около 60 млрд. долара неплатени задължения по държавни облигации (т. нар дефолт), а общият размер на външния ѝ дълг – включително задължения на държавната петролна компания Petroleos de Venezuela, двустранни заеми и арбитражни решения – се оценява на 150–170 млрд. долара. По данни на Международния валутен фонд номиналният БВП на страната за 2025 г. възлиза на 82,8 млрд. долара, което означава съотношение дълг към БВП от 180–200 на сто.
Въпреки това, в течение на 2025 г., облигациите по държавния дълг на страната поскъпнаха почти двойно, но въпреки това те продължават да се търгуват далеч под номиналната си стойност (стойност при издаване на дълговите книжа) – едва 27–32 цента за долар, се посочва в друг анализ на Ройтерс.
Според експерти на Citigroup за възстановяване на устойчивостта на дълга ще е необходимо намаление на главницата с поне 50 на сто. При базов сценарий те оценяват нетната настояща стойност на евентуална сделка на около 45 цента за долар, като при прилагането на допълнителни инструменти, свързани с цените на петрола, възстановяването може да достигне доближи 50 цента за долар, предава БТА.
