Енергетика
Ескалацията в Близкия изток: Експерти алармират за сериозен риск от рязкото поскъпване на петрола
Financial Tribune
Съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, както и ответните действия на Техеран, могат сериозно да разклатят световните доставки на суров петрол и да изтласкат цените до равнища, невиждани от години. АФП анализира основните рискове.
Иран продължава да се нарежда сред десетте най-големи производители на петрол в света, макар добивът му да е намалял значително спрямо 70-те години на ХХ век, засегнат особено от поредицата американски санкции.
„През 1974 г. Иран беше третият по големина производител в света след САЩ и Саудитска Арабия и преди Русия, с добив от около шест милиона барела дневно“, заяви пред Франс прес Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в „Глобал Риск Мениджмънт“.
Днес страната произвежда приблизително 3,1 милиона барела дневно, по данни на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), чийто член е Иран.
Обемът остава значителен, а Ислямската република разполага с третите по големина доказани запаси от суров петрол в света, което затвърждава стратегическата ѝ роля.
Петролната индустрия на Иран е в значително по-добро състояние от тази на Венецуела – друга държава, засегната от години американски санкции.
Най-сериозният риск за пазарите е евентуална блокада на Ормузкия проток – ключов морски коридор за износа на петрол и газ от Близкия изток към останалата част на света, който Иран нееднократно е заплашвал да парализира.
Ирански медии съобщиха късно в събота, 28 февруари, че Революционната гвардия е предупредила „различни кораби“, че преминаването през протока е небезопасно заради американските и израелските атаки и на практика е затворено.
Реалното отражение върху цените ще стане ясно при отварянето на фючърсните пазари на сорта „Брент“, но анализатори вече предупреждават за сериозни сътресения.
„При продължителна блокада на Ормузкия проток и ескалация в региона цените могат да се повишат значително и да достигнат нива между 120 и 140 долара за барел“, посочи пред Франс прес анализаторът на „Кплер“ Хомайун Фалакшахи преди драматичното развитие в събота.
През 2024 г. около 20 милиона барела суров петрол дневно са преминавали през тесния морски коридор, което представлява близо 20 процента от световното потребление на течни горива, по данни на Американската администрация за енергийна информация.
„Дори съмнение относно сигурността в протока би довело до затруднения за множество плавателни съдове поради рязко повишаване на застрахователните премии“, отбеляза Расмусен.
Анализаторът на „Саксо Банк“ Оле Хансен подчерта, че „само Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства разполагат със съществена обходна инфраструктура“. Максималният капацитет на алтернативния маршрут е 2,6 милиона барела дневно, сочат данни на американската администрация.
Добивът на ирански суров петрол е сравнително лесен и евтин, с производствени разходи от около 10 долара за барел, което го прави особено печеливш, отбеляза Расмусен.
Подобно ниски разходи имат само Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и Обединените арабски емирства. За сравнение, водещи западни производители като Канада и САЩ обичайно работят при разходи между 40 и 60 долара за барел.
Ниската себестойност позволява на Иран да извлича непропорционално големи ползи при високи световни цени – ключов фактор за икономика, силно зависима от петролните приходи.
Санкциите на САЩ, наложени след Ислямската революция през 1979 г., ограничиха сериозно износните възможности на страната, особено след възстановяването на политиката на „максимален натиск“ от президента Доналд Тръмп при завръщането му в Белия дом.
Миналата година Вашингтон наложи санкции на независими китайски рафинерии, обвинявайки ги, че купуват ирански суров петрол. Китай обаче продължава да внася ирански петрол на цени под пазарните.
Иран изнася между 1,3 и 1,5 милиона барела дневно, като над 80 процента от този обем е предназначен за китайски рафинерии поради американските ограничения, отбелязва Оле Хансен.
Съседите на Иран – от държавите в Персийския залив до Турция и Пакистан – се опасяват от ответни действия, тъй като разполагането на американски военни обекти на тяхна територия ги превръща в потенциални цели.
„Те знаят, че са уязвими, защото иранците разполагат с достатъчно ракети със среден обсег, които позволяват нанасяне на удари по жизненоважни обекти“, заяви Пиер Разу, директор по изследванията във Фондацията за стратегически изследвания в Средиземноморието.
Под заплаха са инфраструктурни съоръжения, свързани с въглеводородите, електроцентрали и инсталации за обезсоляване на морска вода.
Рязкото поскъпване на петрола крие риск от нов скок на инфлацията и допълнителен натиск върху световната икономика.
Преминаване на цената от 100 долара за барел за първи път от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. може да се окаже политически неблагоприятно за Тръмп в навечерието на междинните избори в края на годината, още повече че той обещава на американските избиратели евтина енергия.
