Еврото и банковият сектор: Готовност за участие и споделена отговорност

Въвеждането на еврото в България е важен момент за икономиката и за обществото. За нас в банковия сектор това е преди всичко повод за професионална равносметка – не толкова на самия формален акт, колкото на пътя, който системата измина, и на начина, по който ще функционира оттук нататък като част от еврозоната.

Банковият сектор влезе в еврозоната подготвен, не по инерция

Погледнато назад, успешният преход към еврото не е резултат от решения, взети в последния момент. Той стъпва върху дългогодишен процес на укрепване на балансите, повишаване на прозрачността и подобряване на управлението на риска. Българските банки преминаха през изискващи оценки на качеството на активите и стрес тестове, които поставиха системата под стандарти, съпоставими с тези в еврозоната.

Тясното сътрудничество с Европейската централна банка и интеграцията в банковия съюз не бяха формална цел, а промяна в начина, по който като сектор се вземат управленски решения. Зад този процес стои целенасочената и последователна работа на банковите екипи – често извън публичното внимание, но с решаващо значение за стабилността и доверието в системата.

Плавният преход е резултат от натрупана устойчивост

Днес най-силният индикатор за успеха на прехода е неговата нормалност. Платежната инфраструктура функционира без прекъсвания, ликвидността е адекватна, а поведението на клиентите – както на домакинствата, така и на бизнеса – остава предвидимо и рационално.

Не се наблюдават сътресения в кредитния риск или в качеството на банковите портфейли, които да са следствие от въвеждането на еврото. Първоначалните ценови корекции са ограничени и съответстват на опита на други държави. Това позволява разговорът за ефектите от еврото да се води на база данни и наблюдения, а не на очаквания или страхове.

Еврото не елиминира рисковете, но променя начина, по който ги управляваме

Външната среда остава сложна. Геополитическите рискове, колебанията на международните пазари и глобалните икономически цикли не изчезват с промяната на валутата. Разликата е, че днес тези рискове се управляват в рамките на обща европейска парична и надзорна рамка.

Българската народна банка и търговските банки вече са част от общия надзорен цикъл на еврозоната – от оценката на рисковете до последващите действия. Това означава по-високи изисквания, но и по-добра координация, по-голяма съпоставимост и по-ясна предвидимост.

Пълноправното участие означава по-високи очаквания, не по-ниска летва

С поглед напред акцентът се измества от подготовката към устойчивото участие. Очакванията са добре познати на сектора: устойчиви бизнес модели, надеждно управление на риска, високо качество на данните, сигурност и устойчивост на технологичните системи, както и способност за работа при неблагоприятни сценарии.

Това не са външно наложени изисквания. Това е рамката, в която ще се определят доверието, цената на финансирането и конкурентоспособността на банките в дългосрочен план. За българските банки това означава участие на равни начала, а не догонване.

Стабилността не е еднократно постижение, а ежедневна работа

Еврото не е самостоятелна гаранция за стабилност. То е рамка, която прави както силните, така и слабите страни на системата по-видими. Първите месеци показват, че банковият сектор в България влезе в тази рамка подготвен.

Оттук нататък стабилността ще зависи от ежедневната работа – от качеството на управлението, от ефективния надзор и от професионалната отговорност на всички участници. Това е разговор, който ние като банков сектор водим помежду си, но който има пряко значение и за обществото. 

Източник: Публикация на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, в АББ, бр. 83, февруари 2026г.