Анализи
Франция остави на пауза пенсионната реформа

Франция постави на пауза планираната пенсионна реформа, която предизвика недоволство и протести сред жителите в страната.
Програмата беше един от големите планове на президента Еманюел Макрон и предвиждаше постепенно повишаваше на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години. Французите многократно излизаха на протести срещу тази промяна, която държавния глава подписа през 2023 г.
Действието му предизвика обвинения от страна на профсъюзите и левицата, че проявява „презрение“ към хората, които три месеца протестираха.
Макрон с мълчание се отказа от реформата, за която толкова се бори
През последната година Франция е в сериозна политическа криза. Последната глава от сагата се разигра през изминалата седмица, когато за премиер Макрон назначи Себастиен Лекорню.
Кабинетът му обаче просъществува за рекордно кратко време – едва 14 часа, защото той подаде оставка. Действието му хвърли страната в хаос и разклати финансовите пазари. Най-голямото притеснение за инвеститорите беше, че страната може да се окаже неспособна да се овладее бюджетния си дефицит, който по прогнози на анализатори и експерти ще се ускори до 5,4% от БВП.
Президентът даде втри шанс Лекорню, като го назначи отново за премиер в последния работен ден на миналата седмица.
Премиерът обяви състава на кабинета си във вторник пред парламента, когато изненадващо предложи отлагане на пенсионната реформа „до президентските избори“ през 2027 г.

Законът за пенсионната реформа се превърна в основна политика през втория мандат на Макрон, но според Лекорню замразяването е „възможност за Франция да преразгледа този спорен въпрос“.
„Дебатът за пенсиите не е просто финансово уравнение. Това е съществена част от нашия социален договор. Този договор се нуждае от преработка“, каза Лекорню.
Премиерът посочи, че подобна спирачка трябва да бъде съпътствана от достатъчни спестявания за ограничаване на публичните разходи. По негови изчисления замразяването ще струва на френските държавни финанси 400 милиона евро през 2026 г. Правителството представи бюджет, насочен към сваляне на дефицита под 5% от БВП догодина, включително 31 милиарда евро съкращения и данъчни увеличения.
Макрон не коментира нищо по темета, което анализатори приеха като „мълчание в знак на съгласие“. Френски медии писаха, че вероятно, за да има правителство се е наложило президентът да „жертва“ реформата си.