Анализи
Гърция предсрочно погаси заеми в размер на 5,3 млрд. евро
Гърция завърши тази седмица предсрочно погасяване на заеми в размер на 5,3 млрд. евро от първата си спасителна програма в рамките на еврозоната, съобщи „Евронюз“.
Погасяването на дълга, който първоначално е трябвало да бъде изплатен след 2031 г. или дори през 2040-те години, представлява положителна стъпка в дългогодишните усилия на страната за стабилизиране на публичните ѝ финанси.
Координирано от Европейската комисия (ЕК), плащането е ясен знак, че Гърция разчита все по-малко на дългове, натрупани по време на кризата, и намалява тежестта на бъдещите лихвени плащания.
Гръцкият механизъм за заем (Greek Loan Facility – GLF) беше първият извънреден спасителен инструмент, създаден в рамките на еврозоната, в период, когато постоянен механизъм за подпомагане все още не съществуваше. Той бе учреден преди създаването на Европейския механизъм за стабилност и паралелно с други програми за корекция по време на дълговата криза в еврозоната. През 2010 г. Гърция загуби достъп до финансовите пазари, а този механизъм предотврати незабавен фалит на страната и ограничи риска за останалите държави членки на ЕС.
Според местни медии предсрочното погасяване на този дълг ще спести около 1,6 млрд. евро от лихвени плащания до 2041 г. Чрез директното намаляване на бъдещите бюджетни разходи се очаква съотношението дълг към БВП да спадне под 120% до 2029 г.
Това е особено значимо за държава, която има най-високото съотношение на публичен дълг към БВП в еврозоната.
Гръцка финансова трагедия в три действия
В периода между края на 2009 г. и 2018 г. Гърция преживя тежка дългова криза, предизвикана от години на фискално лошо управление, големи бюджетни дефицити и слаба икономическа конкурентоспособност.
Кризата наложи три международни спасителни програми от ЕС и Международния валутен фонд, съпътствани от строги мерки за икономии и болезнени структурни реформи.
Процесът на спасяване се разви на етапи. Първоначално, през 2010–2012 г., беше осъществена извънредна държавна помощ чрез двустранни заеми от страни от еврозоната по линия на GLF и МВФ. След това, от 2012 г., започна фаза на преструктуриране, която наложи загуби на частни инвеститори и прехвърли дълга към публични институции. Накрая беше създадена трета фаза – стабилизационна програма чрез Европейския механизъм за стабилност (ESM), която приключи през 2018 г. GLF вече не функционира като активен кредитен инструмент, но останалите заеми по него продължават да се изплащат и днес. Частният сектор е засегнат косвено чрез влиянието върху разходите за заеми, доверието на инвеститорите и кредитните рейтинги.
Около 2023 г. Гърция възстанови инвестиционния си кредитен рейтинг от водещите рейтингови агенции, което отразява подобреното фискално състояние и институционална стабилност. Това, от своя страна, доведе до понижаване на разходите по заеми.
Доходността по 10-годишните гръцки облигации на моменти спадна под тази на по-големи икономики като Италия и Франция – впечатляващ обрат спрямо периода на кризата, когато пазарите оценяваха гръцкия дълг като високорискови.






