Призракът на краха на имотите от 1990 г. заплашва да се завърне в Швеция

Много преди Европа да се сблъска с дълговата си криза, Швеция се бореше със собствения си имотен крах през 90-те години. Сега страната се готви да използва опита си, за да се справи с проблемите си.

Швеция за първи път имаше проблеми с имотите в средата на 80-те години на миналия век. Тогава в страната бяха премахнати строгите ограничения върху кредитирането. Това доведе до колапс на жилищния сектор. Наложи се две банки да бъдат спасявани, а това тласна страната към рецесия.

Страната се възстанови и цените на жилищата отново скочиха, поставяйки средната цена на апартамент с една спалня в Стокхолм на приблизително 4,4 милиона крони (426 800 долара).

Сега продажбите са спрели и шведите гледат със страх към бъдещето.

„Пазарът е почти в застой“, каза Йенс Хенриксон, главен изпълнителен директор на една от най-големите банки в страната, Swedbank.

Банките наблюдават отблизо средните по големина фирми за недвижими имоти в страната, някои от които са затрупани с ниски лихвени проценти и практически „безплатни заеми“.

В центъра на последствията е групата за имоти SBB, която е на стойност 13 милиарда долара и е взела заеми, за да закупи публична собственост, включително социални жилища, държавни служби, училища, болници и полицейски участъци.

Имотите са в основата на шведската икономика, съставлявайки 80% от дълга на домакинствата. Притиснати от жилищни заеми, шведите са два пъти по-задлъжнели от германците или италианците.

Цените падат, след като централната банка започна да повишава цената на заемите. Цените на жилищата също са намалели с около една пета от пика си през март 2022 г., което се отразява рязко на нарастващите разходи за ипотечни кредити.

Каролина Екхолм, генерален директор на Службата по дълга на Швеция, каза, че Швеция има финансовите сили да се намеси, за да спре всяка продажба на имущество от компании, които бързат да разпродават.

Тя каза, че страната има лек дълг и може да си позволи да вземе повече заеми, за да се намеси в подкрепа на сектора на имотите, ако се появи заплаха за по-широката стабилност. Тя се спря на възможността за даване на кредитни гаранции или субсидирани кредити.

Опитът на Швеция през 90-те години на миналия век, когато банките конфискуваха част от имуществото, в основата на заемите, втвърди подхода ѝ и ѝ даде план за справяне с кризи. Закъсалите шведски компании за недвижими имоти са поставени под наблюдение.

„Ако имаме проблеми, разбира се, ще поемем обезпечението“, каза Хенриксон от Swedbank. „Ще поемем недвижимия имот. Можем да го продадем на пазара.“

Swedbank има 1 трилион крони (97 милиарда долара) ипотеки и заеми за асоциации на собственици на наематели и още 240 милиарда крони заеми за компании за управление на имоти.

Други банки също са решени да овладеят пожара.

„По време на банковата криза от 1990 г. ние взехме обезпечението“, каза Карл Седершиолд, финансов директор на Handelsbanken, която има 1,7 трилиона крони (165 милиарда долара) шведски жилищни заеми и още 300 милиарда крони (29 милиарда долара) за търговски имоти.

„Създадохме компания, в която поставихме всички обезпечения и я управлявахме като компания за недвижими имоти“, каза той. „Ние също го продадохме с печалба.“

Масих Язди, главен финансов директор на шведската банка SEB, омаловажава всяка заплаха от разпространение.

„Имаме обезпечение“, каза той. „Готови сме. Имаме издръжливостта. Ще се погрижим... да загубим възможно най-малко пари, като ги продадем на добър пазар.“

Междувременно натискът върху фирмите за имоти не намалява.

„Ниските лихвени проценти в продължение на няколко години... накараха хората да повярват, че това е норма“, каза Бо Лундгрен, шведски министър по фискалните и финансовите въпроси в началото на 90-те години. „Мисля, че централната банка направи сериозна грешка.

Централната банка заяви, че отдавна е предупреждавала за рисковете, допълва Ройтерс.